– Аз също – заговорих бързо заради обзелото ме вълнение. – Не се отнася само за птиците. През последните три години имаше масово увеличаване на нападенията на животни над хора. Лъвовете, които са убили твоите приятели и моя, това не е просто изолиран инцидент. Хората са все по-силно изложени на атаки от страна на животни. Има нещо, което предизвиква ужасно нетипично поведение на лъвовете в този район. Също и на други животински видове. Мисля, че се случва нещо ужасно нередно в околната среда, което променя поведението им.
Разрових раницата си, за да намеря камерата, и я сложих на бара.
– Гледай, това се случи днес следобед.
По лицето ѝ се изписа шок, докато гледаше записа.
– О, боже мой! Това не може да е нормално. Толкова бях притеснена за живота си, че не бях забелязала. Всичките лъвове са мъжки? Как е възможно? Никога преди не е било така.
Тя поклати глава към екрана и вдигна към мен ококорени очи.
– Длъжен си да оповестиш това, Джаксън – настоя тя. – Хората трябва да го видят.
– Ще го видят, Клои. – Чухме боботенето на самолетен двигател в далечината. – И моля те, наричай ме Оз.
Глава 30
Шест часа по-късно, обут в хубавите си обувки, почесвах една от подутините с размер на коктейлна черешка под ухото си и слизах по задното стълбище на „Райлис“ – най-големия и май единствен хотел в Маун.
Стоварих багажа си до издраскания месингов парапет на външния хотелски бар и се огледах за Клои, с която трябваше да се видим на по бързо питие, преди да замина от Ботсвана с полет в полунощ.
Опулих се от смайване, като я видях да говори по мобилния си телефон, мушнала багажа под краката си до столчето пред бара. И двамата бяхме толкова изпохапани, окървавени и мръсни, че приличахме на амулети от кал, когато излязохме от саваната няколко часа по-рано, но сега с бледожълтата си рокля и още влажна от душа коса Клои беше пленителна.
Останах изумен от това колко се зарадвах да я видя. Освен очевидните ѝ качества не можех да не оценя издръжливостта и непоколебимата воля за живот, която тази крехка жена беше показала при оцеляването в изпитанията, сполетели я през последните дни. Срещата ми с нея беше сред малкото хубави неща в дадената ситуация. Това и записът, който успях да направя.
В този късен час барът беше почти празен: група туристи, които си стояха кротко в един ъгъл, двама грубовати пияни мъже на една маса и пианист пред малък роял, чието свирене се смесваше с монотонния шум от фонтана в центъра на бара. Мраморното дъно на фонтана беше осветено и във водата проблясваха синьо-зелени ивици светлина.
Извърнах поглед от Клои, когато в бара влезе висок и слаб червенокос мъж. Това беше Робинсън Ван дер Хълст, бизнес партньорът на Ейбрахам и пилот на самолета, който откри Клои и мен и ни докара от саваната.
– Какво е положението, Робинсън? – попитах и се здрависах с него. – Властите прибират ли лъвовете за аутопсия?
Робинсън поклати разочаровано глава и погледна през рамо.
– Правителствените рейнджъри от резервата са толкова заети, че не искат дори да ми окажат съдействие с прибирането на телата. Случват се много неща, господин Оз, и те никак не са добри. Едно от тях е, че нападението над вас не е било единственото за деня.
Робинсън отново погледна през рамо.
– Цялата делта е в пълен хаос, човече – каза той. – Два други лагера са били нападнати от лъвове днес, а с още два няма радиовръзка вече повече от дванайсет часа.
Примигнах. Животинската криза, за настъпването на която от години се опитвах да убедя хората, изглежда, се беше разразила с пълна сила в рамките на един-единствен ден.
– Освен това дочух, че най-големият лагер в делтата, лагер „Рай“, на всичкото отгоре е бил нападнат от чакали.
– Чакали?
Едно след друго се случваха невероятни неща. Чакалите са на практика койоти. Те се намират в същата ниша в екосистемата. Веднъж на високосна година може да чуете, че чакал е отмъкнал бебе или нещо от сорта, но е такова изключение, че ако се случи, превръща се в сензация. Чакалите не нападат възрастни хора. Просто не го правят. Атаките на чакали над хора са такава рядкост, че дори не се води статистика. Случва се понякога диви кучета, вълци, динго и други такива да нападнат хора, но това обикновено се дължи на факта, че са болни от бяс.
Тази мисъл накара друга лампичка в главата ми да светне.
– Слушай – мислиш ли, че има вероятност тези нападения да имат нещо общо с вирус? Масова епидемия от бяс например? Робинсън, трябва отново да се обърнеш към властите. Длъжен си да им кажеш, по дяволите. Труповете на лъвовете, на чакалите, на всички тези животни трябва да се съберат и да се изследват, да им се направят аутопсии, тестове за бяс...