– Не разбираш, Оз – отвърна Робинсън и поклати глава. – Властите тук не са представени от учени. Те са политици. В Африка това означава бандити. Повярвай ми, в момента не са в настроение да слушат. Изчезнали са вече близо стотина души и те са в паника. Нещата са толкова зле, та, както научих, щели да наредят евакуация на цялата делта. Чух слухове, че военните пътуват насам.
В този момент видяхме един пикап да приближава хотела с рев и рязко да спира. Димящият му дизелов двигател трещеше и се давеше. Африканец на средна възраст с безупречно огладена бяла риза слезе от предното пасажерско място и се насочи към бара. По форма и размери главата му приличаше на баскетболна топка. Двама млади войници с автомати „Калашников“ скочиха от автомобила и застанаха плътно зад него. В бара незабавно се почувства напрежение. Двамата пияни мъже наблизо млъкнаха.
– Това е старши полицейски офицер Мокгвати – прошепна ми Робинсън, – най-висшестоящият полицай в Маун. Сега пък какво?
Пианистът престана да свири и вакуумът от тишина изведнъж бе по-гръмък от музиката. Фонтанът се плискаше, зад бара се чу подрънкване на чаши.
– Трябва да разговарям с господин Оз – заяви Мокгвати с дълбок и напевно сладък африкански акцент. – Господин Джаксън Оз.
Краката ми потрепнаха и понечих да изляза напред, но Робинсън ме стисна за рамото и ме задържа. Клои ми хвърли кратък поглед от бара, но бързо се извърна встрани. Робинсън ме пусна чак когато полицаите, срещнали единствено празни погледи, се завъртяха на униформените си ботуши и напуснаха бара.
– Какво става? – попитах. – Защо биха ме търсили?
– У теб ли е самолетният ти билет?
Кимнах.
– Добре. – Робинсън грабна багажа ми и тръгна към улицата. – Колата ми е зад ъгъла. Време е да поемеш към летището и да се качиш на самолета.
– Не разбирам – възразих.
– Някой в хотела трябва да е видял камерата ти и е уведомил полицията – каза той. – Туризмът е бизнес тук, човече. Ако се разчуе, че животните са пощурели и убиват туристи, това ще се отрази зле на брутния вътрешен продукт на Ботсвана, нали така. Много е опасно за теб.
– Кое е опасно? – попита Клои.
Беше наблюдавала сценката с полицаите под прикритието на питието си и сега стоеше до нас с багажа си.
– Ще ти кажа на път за летището – отвърнах, метнах чантите ѝ през рамо и я поведох към улицата.
Глава 31
Всички места в чакалнята на летището в Ботсвана бяха заети. Терминалът беше претъпкан от туристи, пристигащи от евакуираните сафари лагери.
Въздухът беше нагнетен от страх и нервно вълнение. Туристите изглеждаха уплашени и объркани, но се зарадвах да видя, че повечето от тях пращаха съобщения или говореха по мобилните си телефони. Под заплахата правителството да прикрие историята се надявах цялата тази лудост вече да е изтекла в пресата.
Беше нужна известна настойчивост, както и сгъната стодоларова банкнота, а после и още една, за да уредя Клои с място в самолета до Йоханесбург в полунощ с мен. Оттам се отправяхме в различни посоки. Аз се връщах в Съединените щати с надежда за пресконференция, на която да покажа записа с лъвовете. Клои трябваше да се прибере в Париж.
Зарадвах се, че бях решил да оставя камерата при Робинсън, когато скенерите на летището ме пренасочиха за по-подробно претърсване. Притаих дъх, щом инспекторите взеха багажа ми и ме отведоха. Пропуснаха DVR касетата, скрита в панталона ми, залепена от вътрешната страна на бедрото ми. За щастие, претърсването тук не включваше интимните зони.
Стоях до прозореца на гейта, гледах към пистата и стомахът ми се сви, щом видях да пристига военен транспортен самолет. Беше голям, с вирнат нос и боядисан в кафяво. Наистина ли военните в Ботсвана бяха толкова побъркани, че да се опитат да потулят историята? Нямах желание да разбера.
Ситуацията се променяше на мига, буквално пред очите ми. Какъвто и да беше този феномен, той се разпространяваше, засилваше се, превземаше всичко. Безпокойството от възникване на криза изпълваше въздуха, подобно на усещането преди разразяването на ураган.
Въпреки това бях убеден, че ЧЖК не беше локален проблем. Беше глобален. Правителствата и военните сили имат достатъчно грижи по справянето с широкомащабни проблеми един по един. Как щяха да успеят да помогнат на всички, навсякъде, едновременно? За това явление щеше да е необходимо сътрудничество в нечувана степен. А още не забелязвах да се случва.