– Здрасти, дечко – казва Гро. – Остави тази зърнена закуска. Направих бекон.
– Бекон с какво? – пита Крис и пуска Ем Ел Би Нетуърк на телевизора в кухнята. Намалява звука докрай, така че татковият му Верди служи като саундтрак на репортажа за снощната загуба на „Брейвс“ от „Ориолс“.
– Засега само бекон – отвръща Гро и отваря хладилника. – Какво ще кажеш за едно яйце?
– Може ли да ям бекон с „Лъки Чармс“? – пита синът му, втренчен в екрана.
– Не знам. Майка ти би ли ти позволила?
Адриана е в Балтимор при възрастната си майка, която тъкмо е претърпяла операция за отстраняване на жлъчката.
– Ти луд ли си? За нищо на света – отговаря Крис.
Гро се усмихва и поднася димящите парчета свинско.
– Тогава лапай, момче – подканя го. – Тя скоро ще се прибере.
Гро прекосява пространството помежду кухнята и входната врата и в този момент чува, че отвън спира камион. Поглежда през прозореца и вижда, че е на фирма за специализирана грижа за ливади и е пред отсрещната къща. Собствениците ѝ са двойка юпита без деца, които печелят доста добре, ако се съди по еднаквите им беемвета. Определено не си падат по грижите за градината. Тревата им прилича на крастава заради бурените и изсъхналите участъци. Ето че се появи камион за поддръжка.
Отмества се от прозореца, а Чарли II гледа през отворената входна врата и диша тежко, докато шпионира заедно с него съседите през стъклото на втората защитна врата. Гро поема тромаво към кухнята с помощта на бастуна си и потупва лъскавата кафява глава на кучето. Чарли II се разтапя в обожание и от изражението му сякаш бликат червени сърчица.
– Добре – казва Гро и взема издрънчаващите ключове от кухненския плот. – Отивам на работа. Ще бъдеш сам около час, Крис. Мама вече е тръгнала от баба и ще е тук навреме, за да те заведе на лагера. Обичам те.
– Тате, почакай. Едва не забравих – спира го Крис.
Гро наблюдава как синът му започва да рови в раницата, закачена на стената до входната врата. Изважда нещо от чантата и му го подава, прилича на червено-бяло пластмасово колие.
– Това е ремък. Направих го в лагера вчера – казва Крис. – Реших, че можеш да закачаш очилата си на него, разбираш ли, около врата, докато работиш например. Направих го в червено и бяло заради „Натс“.
Гро го поглежда, а после отмества поглед към сина си и окото му се замъглява.
– Хей, благодаря ти, дечко – казва Гро. – Страхотно е. „Натс“ играят ли довечера?
– Домакини са. Срещу „Даймъндблакс“. В седем вечерта. Страсбърг започва.
– Искаш ли да отидем? – пита Гро.
– Какво? На стадиона? Разбира се, че да – казва Крис и вдига разтворена длан за поздрав.
Щастливец съм, казва си отново Гро, потупва сина си по рамото и влиза в гаража.
Глава 55
– Хей, Чарли. Искаш ли малко бекон? – обръща се Крис към Чарли, щом татко излиза. – Чу ли, момче? Мач на „Натс“. Стивън Страсбърг хвърля с повече от сто и шейсет километра в час.
Връща се отново в кухнята. Чарли потраква с нокти по плочките зад него.
Никой в семейството не обича Чарли II повече от Крис. Те на практика са израснали заедно, били са бебета по едно и също време. Семейството се е местило три пъти заради нова месторабота на Чарлс и всеки път Чарли II е бил пръв приятел на Крис, докато си намери приятели сред хората. Крис си спомня колко трудно му беше да остави кучето у дома, когато излизаше да играе с приятелите си. Чарли II се натъжаваше и следеше с очи Крис през прозореца, щом излезе от къщата. Понякога Крис се обръщаше да го погледне и нямаше сили да продължи. Раздялата с Крис като че ли беше най-трудното нещо за кучето. Близки са като братя.
Крис спира музиката на Верди по радиото, усилва звука на телевизора и започва да прехвърля каналите с една ръка, за да намери И Ес Пи Ен. С другата ръка взема резен бекон от напоената с мазнина домакинска хартия и го подава на Чарли под плота.
Пареща болка пронизва ръката му. Крис изпуска дистанционното.
– Хей! – той дръпва ръката си и я поглежда. Чарли го е ухапал. Има следи от зъби на ръката му. – Оу! Какво е това, по дяволите? Защо го направи?
Крис поглежда със зяпнала уста кучето, застанало до него в кухнята. Парчето бекон лежи непокътнато върху плочките на пода. Нещо... нещо не е наред. Погледът на кучето е странен – някак оцъклен и гневен. Крис не го е виждал такъв досега. Чарли започва да ръмжи. Бърните му се надигат от зъбите, а слюнката клокочи в гърлото му. Трийсет и пет килограмовият лабрадор се сгушва, плъзва се назад, а козината по врата му настръхва, като че е от стоманени нишки. Ръмжи като куче пазач, зъбите му са оголени, бяла струйка слюнка се точи от устата му и образува локвичка на пода.