– Какво е това, по дяволите? Двоен тъпак. Има и хамър, и работещ мобилен телефон? – ахна Алварес.
Две минути по-късно избръмча военен джип. Сержант Алварес се вдърви и напрегна, а от шофьорското място слезе полковник от Военноморските сили. Той поговори с Алварес, а след това Алварес неохотно заговори на мен.
– Съжалявам, Оз, но е истина. Използват тези разрешителни или каквото там са. Легитимни са. Кретенът печели. Или трябва да му върнеш ключовете, или да те арестувам.
Прехапах устната си. Известно време само клатех глава. Най-накрая престанах.
– Хубаво, добре. Всички сте прави. Съжалявам. Прекалих – казах.
Конгресменът слезе по стълбите. Аз се приближих до него. Протегнах ръка с ключовете. Той понечи да ги вземе, а аз ги метнах встрани и те паднаха в уличната шахта.
– Опа! – възкликнах. – Колко съм непохватен. Изглежда, ръцете ми са изтръпнали от носенето на трупове цял ден. Наистина моя грешка.
Алварес едва прикриваше усмивката си въпреки присъствието на полковника. Тръгнах си и никой не се опита да ме спре.
Гай Смайли10 беше извън себе си от гняв, ругаеше като моряк със зъбобол, разпенен до краен предел. Показа ми среден пръст.
– Хей, това не е нищо ново нали, конгресмен? – помахах му с женствен маниер. – Аз съм американски гражданин. Най-много ви бива да ни пращате на майната ни.
Но победата ми беше кратка. Докато крачех все още бесен, го чух из целия град: включваха се бензинови генератори – климатиците се връщаха към живот. Всички се връщаха към старите си номера. А на мен ми се беше сторило, че звукът на тръбата е тъжен.
В този момент осъзнах. На фона на умиращата виолетова светлина по залез-слънце във Вашингтон осъзнах. Заслушах се в засилващото се тракане в мрака и знаех.
Светът нямаше да се възстанови. Бяхме изгубени. Беше свършено.
10 Персонаж от „Улица Сезам“, който нарича себе си „най-любимият американски водещ на шоу игри“. Употребява се като нарицателно за досадник с шантав вид, който често е хомосексуален. – Б. р.
Глава 96
По залез-слънце на третия ден от Голямото спиране, както хората са започнали да го наричат, силен тътен нарушава мъртвешката тишина над центъра на Манхатън. Клои играе на „Кенди Ленд“ с Илай на бледата слънчева светлина в задната спалня на апартамента, чува го и отива до прозореца.
Поглежда към небето над Сентрал Парк. Звукът се усилва и в този момент тя ги съзира. Шест тандем-роторни хеликоптера летят над града, идват от Уест Сайд. Минават между небостъргачите на „Тайм Уорнър Сентър“, които стоят като футболна врата в края на Сентрал Парк близо до Кълъмбъс Съркъл и продължават на североизток над зеленината в парка към правителствената зона за сигурност.
– Не – прошепва Клои от терасата. – Не, не, не.
В небето над тях се чува и друг грохот. Един 747 разцепва небето на запад, а светлините му мигат в зелено и червено. Това е първият самолет, който вижда от седмица.
– Какво има? – пита Илай.
– Хеликоптери и самолети – казва Клои. – Защо нарушават забраната? Минали са едва три дни.
Тя излиза на терасата. Истина е. Над западната част на Сентрал Парк светлините в луксозните апартаменти започват да примигват като мънички светещи бонбони. Чува забръмчаването на генератори, ужасното тракане.
В края на Пето авеню вижда как един камион завива от малката уличка. После се появява и мотор. А след него и мерцедес.
И това не се случва единствено в Ню Йорк.
Липсата на животински атаки е накарала хората да са по-дръзки. Образите по сателитните снимки на Военновъздушните сили се увеличават, а все повече светлинки трептят в Далас, Синсинати, Дъблин, Милано, Мадрид. До следващата сутрин комините в Пекин бълват облаци дим, които се носят във въздуха като черни сатенени шалове. Канадските власти отменят забраната за употреба на мобилни телефони. Мексико и Европа следват примера им. По целия свят хората се връщат отново към предишния си ритъм. Заработват мините за въглища, атомните съоръжения, комуникационните кули. Нефтохимически облаци и въглеводород се издигат отново в небето, електромагнитната радиация се излъчва от мобилните телефони и кулите, въздухът над земята мъждука като невидим отровен газ. Образуват се нови и нови химични връзки. Енергията се смесва и създава нещо ново.
Промяната е тук завинаги. Тя е начин на живот, тя е светът.
Голямото спиране свърши.
Това е човешката цивилизация.