Глава 97
Атила се събужда на слънчевата си скала в Сентрал Парк – толкова е напрегнат. Чувства как адреналинът изпълва вените му, разтуптява сърцето му, изпраща кръв към мозъка и мускулите му. Приливът на енергия. Активира невроните, синаптичните връзки. Усещането напира в тялото му, обгръща молекулярните структури в мозъка му, хиперсетивната електрическа маса. Кръвното му налягане се покачва. Устата му пресъхва и той започва да се поти. Козината по гърба му настръхва.
Готов е да атакува. Нещо е отключило импулса за нападение в мозъка му и е оставило бутона натиснат. Раздразнението му се засилва и той диша все по-тежко. Издава насечени звуци, подобни на ръмжене.
Миризмата във въздуха се е върнала, призовава го, кара го да се изправи на крака. Женската до него също е развълнувана, очите ѝ блестят от тревожен гняв.
Той слиза от скалата, а животните са се върнали. Покриват игрището за софтбол като жив килим. Глутницата е по-голяма и по-кръвожадна отпреди.
Атила води рояка на изток, към светлините на апартаментите. Хвърлил е око на високите сгради. Знае как да се катери по тях, как да влезе вътре. Ще отиде сам и ще отвори вратите на останалите. Миризмата му казва това. Този път няма да се провали.
Всякаква милост, която е показал някога към човек, вече не съществува дори в спомените му. Той има миризмата. Тя е негов господар, приятел, партньор. Миризмата е всичко.
Мъж и жена на мотор карат напречно през 65-а улица. Атила надава задъхания си вик като сигнал към останалите, но не е необходимо. В облака от феромони звуците не са необходими. Животните надушват желанията в дъха и потта му. Заповедите му се превръщат в аромати. Масата се движи, следва го почти толкова леко и естествено, колкото и ръката му.
Ръмжащ водопад от тела се изсипва от моста върху мотора. Съпрузи, и двамата около петдесетте. Обгръщат първо жената. Тя пищи, а зъби и нокти се забиват в плътта ѝ. Атила е в центъра на събитията, къса парче от крака на жената и примигва срещу бликналия фонтан артериална кръв.
Мъжът, пенсиониран полицай от Куинс, посяга към пистолета на колана си, който стои там от 1999 година. Един плъх забива острите си зъби над първото кокалче. После катеричка се покатерва върху лицето му, надава пронизителен скърцащ звук и впива нокти в очите му. Ротвайлер захапва чатала му и мъжът пада на земята.
Животните разкъсват хората, разчленяват ги не по-зле от ножовете на касапин. Само след три минути от тях е останала единствено купчина много мръсно пране.
Целият изцапан в червено, Атила повежда рояка към човешката миризма. Животните се движат заедно в еднакъв ритъм като клетки в кръвен поток.
Това вече не е Атила. Сега е по-голям. Нещо се е пречупило, нещо го е превзело. Целият е енергия, организъм, лишен от душа, кости, кръв и месо, задвижвани от електричество и прилив на химикали. Движи се към звуците, към светлините.
Глава 98
Ах, колко бързо обстановката отново се промени. Оцвети се в кървавочервено.
Със звуците от генераторите се появиха писъците и гърмежите от оръжия. Наистина ли сме толкова глупави? Очевидно да.
Наближаваше полунощ, когато вратата на караваната ми се открехна и Алварес затъмни отвора.
– Бързо, Оз. Превзеха ни. Евакуират Белия дом.
Бяха превзели източното крило. Вътре и вън стотици хиляди бозайници – кучета, миещи мечки, плъхове, катерички, опосуми – се катереха нагоре по емблематичната сграда, рояха се като мравки. Изстрелите бяха станали непрестанни. Хукнах с Алварес и забелязах, че искрящо оранжево сияние осветява небето на североизток. Показах му го.
– Какво е...
– Капитолият гори – каза само той.
Продължихме да тичаме. Алварес ме набута в камион, който ни чакаше. Пехотинецът, охраняващ източния портал, беше повален, синята му униформа беше обляна в кръв, лицето му беше отхапано. Алварес го погледна, вдигна своя АА-12 и изстреля глух залп към покритите с петна кучета, които продължаваха да го ядат.
– Господ да ни е на помощ – промълви той и се прекръсти.
– Да ни е на помощ? – учудих се. – Господ е разрушил Содом и Гомор, нали така? Знам, че съм учен, но виж, че отново го разгневихме.
Час по късно се намирах във военновъздушен самолет 737 във въздуха на път за Ню Йорк.
След превземането на Белия дом беше съставен нов план. Правителството се местеше на север. Много на север. Всъщност толкова на север, колкото можете да си представите. Учените и правителствените лица трябваше да се съберат и да се прегрупират във въздушна база Туле в Северна Гренландия, на хиляда и двеста километра от Арктическия кръг.