Без значение колко е зле положението, обличам арктическия си костюм, излизам веднъж дневно и се взирам тъжно в суровия пейзаж. Приемам го като вид пилигримство, като изкупване на греховете ми, греховете на всички нас. Не ми помага да се почувствам по-добре, но все пак го правя. Предполагам, че най-после в определен смисъл съм открил религията си. Мисля, че краят на света ще го направи.
Имаше няколко самоубийства, предимно сред хората от Вашингтон – сенатори и висши служители, свикнали на по-лек живот. Сега няма лек живот.
Комуникацията с континенталната част на Съединените щати е спорадична. Все още пристигат доставки, но се носят слухове за хаос в страната. Банди вилнеят безнаказано по улиците, бият се с животните и помежду си. От години в страната ни има хора, които пропагандират връщането на модерния човек към природата. Изглежда, най-после желанието им се е сбъднало.
В часовете на изолация и отегчение обмислям случилото се. За разлика от голяма част от колегите си не обвинявам технологиите. Нефтът е подобрил живота на хората. Същото се отнася и за мобилните телефони. Никой не е знаел, че в крайна сметка комбинацията от двете ще предизвика биологично бедствие. Провалихме се. Случва се.
Но предишната нощ отново сънувах онзи сън. Често ме спохожда.
Съня със спиралата на смъртта. Мравките, които бях видял някога в Коста Рика. В пясъка има кръг. Движещ се черен водовъртеж. Хиляди и хиляди мравки тичат една след друга в безкраен кръг. Следват се сляпо помежду си и всяка е увлечена от феромонната следа на мравката пред нея. Тичат в кръг, а после и в друг. Тичат до смърт. Затворена линия. Змия, която хапе опашката си. Символ на безсмислието. В затвореното си трасе мравките не спират да обикалят в кръг – отчаяни, глупави, обречени.
11 Уилям Шекспир. „Хамлет“. Превод Валери Петров. – Б. р.