– Да.
Беше по-лесно да го направи, отколкото очакваше. Кожата му беше студена и даже прекалено гладка, за да е истинска плът – гладка като ноктите ѝ и вероятно здрава колкото тях.
– Трудно ли ти е да стоиш така? – попита тя.
– Не. По-скоро неестествено. Притъпяване на сетивата.
– Защо го направи... Искам да кажа, преди аз да те помоля?
– Това е израз на удоволствие или наслада.
– Преди малко ти беше приятно?
– С теб. Ти си искаше обратно времето – времето, което сме ти отнели. Не искаше да умреш.
Тя се взря в него, шокирана, че толкова ясно е прочел мислите ѝ. Сигурно е познавал хора, които са искали да умрат въпреки обещанията за дълъг живот, здраве и вечна младост. Защо? Може би защото са чули частта, която още не ѝ бяха казали. Причината за всичко това. Цената.
– Досега – каза тя – само скуката и изолацията са ме карали да искам да умра.
– Това е минало. И ти дори тогава не се опитa да се самоубиеш.
– ...не.
– Желанието ти да живееш е по-силно, отколкото предполагаш.
Тя въздъхна.
– Вие ще го подложите на изпитание, нали? Затова още не си ми казал какво искат твоите хора от нас.
– Да – призна си той, събуждайки опасенията ѝ.
– Кажи ми!
Мълчание.
– Ако знаеше нещо за човешкото въображение, щеше да разбереш, че това, което правиш, е погрешно.
– Веднага щом си готова да напуснеш тази стая с мен, ще отговоря на въпросите ти – каза той.
Тя го погледна втренчено за няколко секунди.
– Нека да поработим над това тогава – каза мрачно тя. – Освободи се от неестествената си поза и нека видим какво ще стане.
Той се поколеба, но после пипалата му започнаха да се движат свободно. Така си върна гротескния вид на морски плужек и препъвайки се, тя се отдалечи от него, обзета от паника и погнуса. Овладя се, преди да стигне твърде далече.
– Господи, писна ми от това – измърмори тя. – Защо не мога да го спра?
– Когато вашата лекарка е дошла у нас за първи път, някои членове на семейството ми са я счели за толкова отблъскваща, че са напуснали дома ни за известно време. Това е нещо необикновено за нас.
– Ти тръгна ли си?
Той отново стана гладък за момент.
– Още не съм бил роден. Преди да се родя, всичките ми близки са се върнали вкъщи. Техният страх е бил по-силен от твоя сега. Не са били виждали толкова живот и толкова смърт заедно, събрани в едно същество. Някои от тях ги е боляло, когато са я докосвали.
– Искаш да кажеш... защото е била болна?
– Даже и когато е била добре. Нейната генетична структура ги е смущавала. Не мога да ти го обясня. Никога няма да го разбереш като нас.
Той пристъпи към нея и се протегна за ръката ѝ. Тя му я подаде почти машинално, като се поколеба за миг в момента, в който пипалата му се насочиха към нея. Погледна настрани и остана вдървена на мястото си, а ръката ѝ хлабаво държеше многобройните му пръсти.
– Добре – каза той, пускайки ръката ѝ. – Скоро тази стая ще е само спомен за теб.
4
След единайсет хранения той я изведе навън.
Нямаше представа колко време беше чакала, в колко дни се бяха вместили тези единайсет хранения. Ждая не ѝ казваше, но не изглеждаше да бърза. Не проявяваше нетърпение или раздразнение, когато го увещаваше да я изведе навън. Просто мълчеше. Все едно се самоизключваше, когато тя настояваше за нещо или задаваше въпроси, а той нямаше намерение да ѝ отговаря. Нейното семейство казваше за нея, че е голям инат, но той беше по-голям инат и от нея.
Най-накрая започна да се движи из стаята. Беше стоял неподвижен толкова дълго, сякаш се бе превърнал в част от обзавеждането. Тя се стресна, когато той стана и отиде до тоалетната. Тя остана, където си беше – на леглото, като се чудеше дали той използва тоалетната за същото нещо като нея. Не направи никакво усилие да разбере. Малко по-късно, когато той се върна в стаята, тя усети, че се притеснява много по-малко от него. Донесе ѝ нещо, което така я изненада и зарадва, че тя го взе от ръката му, без да се замисли: банан – напълно узрял, голям, жълт, твърд и много сладък.
Изяде го много бавно, като искаше да го изгълта наведнъж, но не посмя. Най-хубавата храна, която беше опитвала през последните двеста и петдесет години. Кой знае дали някога щяха да ѝ дадат друг, ако въобще имаха още. Даже изяде и вътрешната мека обвивка.
Той не искаше да ѝ каже откъде и как го беше намерил. Нямаше да ѝ даде друг. Успя да я изкара от леглото за малко. Изпъна се на него и легна напълно неподвижен, изглеждаше мъртъв. Тя направи серия от упражнения на пода и нарочно се измори, колкото можеше, след което зае мястото му на платформата, докато той не ѝ отстъпи леглото.