После отново ѝ се приспа. Беше свикнала да заспива винаги щом се чувстваше изморена, и не беше свикнала да изминава дълги разстояния или да се среща с „хора”. Учудващо колко бързо оанкалите се бяха превърнали в „хора” за нея. Но тогава кой още беше тук?
Тя се мушна в леглото и обърна гръб на Никанж, който беше заел мястото на Ждая на платформата. Кой щеше да я защити, ако оанкалите решат да правят каквото си искат с нея – а те без съмнение бяха свикнали да правят каквото си поискат. Видоизменят месоядни растения... Какво са променили, за да построят кораба си? И в какви полезни за тях инструменти възнамеряваха да превърнат хората? Знаеха ли вече какво трябва да направят, или още експериментираха? Беше ли ги грижа? Как щяха да направят промените? Или вече ги бяха направили – допълнително са поровили в нея, докато са премахвали тумора ѝ. Имала ли е въобще тумор? Заради семейната си история беше по-склонна да приеме, че е имала. Вероятно не са я излъгали за това. Може би за нищо не бяха излъгали. За какво им е притрябвало да лъжат? Те притежаваха планетата Земя и всичко, което беше останало от човешките същества.
Как така не беше в състояние да приеме това, което Ждая ѝ беше предложил?
Най-накрая заспа. Светлината не се промени през цялото време, но беше свикнала с това. Събуди се само за да открие, че Никанж е дошъл в леглото и лежи до нея. Първоначалният ѝ импулс беше да избута детето или тя самата да стане. Но после безразличието и умората я надвиха и тя продължи да спи.
4
За нея беше безумно важно да направи две неща. Първо – да говори с друго човешко същество. Който и да е, въпреки че се надяваше да е някой пробуден по-рано, който със сигурност щеше да знае повече. Второ – искаше да хване някой от оанкалите в лъжа. Който и да е от оанкалите. Каквато и да е лъжа.
Но не видя и следа от други хора. А единственото, в което хвана оанкалите, бяха полуистините, които ѝ казваха, въпреки че те чистосърдечно си го признаваха. Например, че ще ѝ споделят само половината от това, което иска да научи. Иначе те винаги говореха истината, тоест така, както я разбираха. Така тя оставаше с почти непоносимото чувство за безпомощност и безнадеждност – сякаш ако ги хванеше в лъжа, щяха да станат по-уязвими. Сякаш това щеше да превърне нещата, които възнамеряваха да направят, по-малко реални или по-лесни за отричане.
Само Никанж ѝ доставяше някаква наслада, носеше забрава. И двамата имаха еднаква нужда един от друг. Много рядко я оставяше сама, изглеждаше, че я харесва, въпреки че тя не знаеше какво значи за един оанкали да „харесва” човек. Още не можеше да разбере какви са емоционалните връзки между самите оанкали. Ждая очевидно достатъчно държеше на нея, за да ѝ предложи да направи нещо, което той смяташе за изключително погрешно. Какво би направил Никанж за нея един ден?
В буквалния смисъл на думата тя беше експериментално животно, а не домашен любимец. Какво можеше да направи Никанж за едно такова животно? Да протестира разплакан, когато в края на експеримента тя бъде пожертвана?
Но това не беше от този род експеримент. От нея се предполагаше да живее и да ражда, не да умира. Експериментално животно, майка на домашни любимци? Или... животно от застрашен вид, което е станало част от програма за размножаване. Биолозите на Земята правеха това преди войната – използваха няколко екземпляра от изчезващ животински вид, които са заловили, за да размножат нови животни, които да пуснат обратно сред дивата природа. Такава ли беше нейната съдба? Принудително изкуствено заплождане. Сурогатно майчинство? Хапчета за плодовитост и принудително „донорство” на яйцеклетки? Имплантиране на оплодени яйцеклетки, взети от други донори. Премахване на децата от майките веднага след раждането... Хората бяха прилагали всичките тези неща върху разплодни животни, държани затворени, всичко в името на нещо по-добро, разбира се.
Ето затова имаше нужда да си поговори с друг човек. Само човешко същество можеше да я успокои или поне да разбере страховете ѝ. Но Никанж беше всичко, с което разполагаше. Прекарваше цялото си време да го обучава и научаваше от него каквото може. Държеше я ангажирана, но тя имаше контрол над това. То се нуждаеше от по-малко сън в сравнение с нея и когато не спеше, очакваше тя да го обучава или да възприема знания. Искаше да знае не само езика, но културата, биологията, историята, нейната собствена житейска история... То искаше да знае всичко, което знаеше тя.