Той поклати глава.
– Кажи ми, че греша. Седни там и ми кажи, че греша.
Тя извърна поглед от него, давайки си сметка, че той сигурно е прав. Какво я чакаше на Земята? Мизерия? Подчинение? Смърт? Разбира се, ще има хора, които ще захвърлят цивилизованото поведение. Не първоначално, но впоследствие, когато разберат, че могат да минат и без него.
Той я хвана отново за раменете и този път непох-ватно се опита да я целуне. Напомни ѝ за целувка на нетърпеливо момче. Това не я притесни. Осъзна, че му отвръща, независимо от страха. Но залогът тук беше по-висок, отколкото получаването на няколко минути удоволствие.
– Виж – каза тя, когато той се отдръпна. – Нямам намерение да правя шоу на оанкалите.
– Те какво променят нещата? Не е същото, като да те гледат хора.
– За мен е.
– Лилит – поклати глава той, – те винаги ще ни наблюдават.
– Другото нещо, което нямам намерение да им давам, е дете, с което да експериментират.
– Вероятно вече си го направила.
Изненада и внезапен страх я накараха да замълчи, но ръката ѝ се премести върху стомаха ѝ, там, където якето закриваше белега.
– Те не разполагаха с достатъчно от нас за това, което наричат нормална размяна – каза той. – Повечето от тези, с които разполагат, ще бъдат динсо – хора, които ще искат да върнат на Земята. Не им стигаха хора за семейство Тоат. Трябваше да направят повече от тях.
– Докато спим? Как...
– Как? – изсъска той. – Както си искат! Взеха материал от мъже и жени, които даже не се познаваха, смесиха го и после го сложиха обратно в жени, които никога нямаше да познават майката и бащата на детето и вероятно никога нямаше да познават самото дете. А може да са отгледали детето в друго животно. Имат животни, които те приспособяват, така че да инкубират човешки зародиши, както се изразяват. Може и изобщо да нямат нужда от мъже и жени. Просто остъргват малко човешка кожа и от това правят бебета – клониране, знаеш. Или използват един от техните отпечатъци – не ме питай какво е отпечатък. Но те имат отпечатък и от теб и могат да създадат още една като теб, даже и да си мъртва от сто години и нищо да не е останало от тялото ти. И това е само началото. Те могат да правят хора по начини, които даже не мога да си обясня. Единственото, което не могат да правят, ми се струва, е да ни оставят сами. Да ни позволят да правим нещата по нашия начин.
Ръцете му я докосваха по-нежно.
– Поне досега не са го правили.
Пол Тайтъс я разтърси внезапно.
– Знаеш ли колко деца имам? Те ми казаха: „Твоят генетичен материал е използван при всяко седемдесето дете“. А аз през цялото това време тук не съм видял една жена.
Той впери поглед в нея за няколко мига и от това я достраша, съжаляваше го и копнееше да е далече от него. Това беше първото човешко същество, което виждаше след толкова много години, и единственото нещо, което искаше да направи, беше да се махне на секундата.
Беше безмислено да се опитва да се съпротивлява. Беше висока, винаги си беше мислила, че е силна, но той беше много по-едър – метър и деветдесет на ръст и изключително здрав.
– Разполагали са с двеста и петдесет години да си правят каквото си поискат с нас – каза тя. – Сигурно не можем да ги спрем, но кой е казал, че трябва да им помагаме.
– Да вървят по дяволите.
Той се опита да разкопчае якето ѝ.
– Не – изкрещя тя, с цел да го стресне. – Така пос-тъпват с животните. Събират жребци и кобили заедно, докато се чифтосат, и после ги връщат обратно на собствениците им. Какво ги е грижа? Те са просто животни, нали?
Той разкъса якето ѝ, но се забави с панталоните ѝ.
Тя изведнъж се хвърли с цялата си тежест върху него и успя да го избута.
Той се препъна и отстъпи назад, но успя да се задържи на крака и после се хвърли отново върху нея.
Тя започна да крещи, прехвърли краката си през платформата, на която седеше, и слезе от другата страна. Сега платформата беше между тях. Той я заобиколи.
Тя отново се качи отгоре и слезе от другата ѝ страна, платформата остана между тях.
– Не се превръщай в техен слуга! – помоли го тя. – Не го прави!
Той се хвърли към нея, вече не обръщаше внимание на думите ѝ. Изглежда, това му доставяше удоволствие. Препречи пътя ѝ към леглото, като сам стъпи върху него. Натисна я до една от стените.
– Колко пъти са те карали да правиш това преди? – отчаяно го попита тя. – Имаше ли сестра на Земята? Би ли я познал сега? А може да са те накарали да го правиш и с нея.