Той успя да хване ръката ѝ и я дръпна към себе си.
– Може би са те накарали да го направиш с майка си! – изкрещя тя.
Той замръзна и тя помисли, че е успяла да го засегне.
– Майка ти – повтори тя. – Не си я виждал от четиринайсетата си година. Откъде знаеш дали не са ти я довели и...
Удари я.
Залитайки от шок и болка, тя падна върху него и той я хвърли настрани като някакъв парцал.
Тя се удари лошо, но не беше напълно в безсъзнание, когато той се надвеси над нея.
– Никога преди това не съм го правил – прошепна той. – Никога с жена. Но кой знае с кого го правят те.
Замълча и погледна надолу към мястото, където беше паднала.
– Казаха, че мога да го направя с теб. Казаха, че можеш да останеш тук, ако искаш. А какво направи ти, провали всичко!
Той ритна ръката ѝ. Последният звук, който чу, преди да загуби съзнание, беше дрезгавата му псувня.
9
Събуди се сред гласове. Оанкалите бяха близо до нея, но не я докосваха. Никанж и още един.
– Махай се сега – каза му Никанж. – Тя се връща в съзнание.
– Може би трябва да остана – каза тихо другият. Кахгаят. Имаше моменти преди, когато си мислеше, че всички оанкали звучат по един и същ начин с техните гласове на андрогини, но сега не би сбъркала измамно мекия тон на Кахгаят. – Може да имаш нужда от помощ.
Никанж не отговори. След малко Кахгаят раздвижи пипалата си и каза:
– Аз ще тръгвам. Съзряваш по-бързо, отколкото съм очаквал. А може би тя наистина е подходяща за теб.
Успя да го види как минава през стената и си тръгва. Едва когато си тръгна, почувства болките в собственото си тяло – в челюстта, в бедрото, в главата и особено в лявата ръка. Болката не беше остра, нищо тревожно. Просто тъпа, пулсираща болка, която се засилваше, особено когато помръднеше.
– Не се движи – каза ѝ Никанж. – Тялото ти още се възстановява. Болката скоро ще изчезне.
Тя извърна лицето си на другата страна, пренебрегвайки болката.
Последва дълго мълчание. След което Никанж каза:
– Не знаехме. – Но веднага млъкна и се поправи. – Не знаехме, че мъжът ще реагира така. Никога преди не беше губил напълно контрол. През последните няколко години се държеше напълно нормално.
– Откъснали сте го от собствената му природа – промълви тя с подути устни. – Колко дълго сте го държали далече от жените? Петнайсет години? Или повече? Може да се каже, че през цялото това време той си е останал четиринайсетгодишен.
– Беше доволен от семейството оанкали, с което живееше, докато не се появи ти.
– Как може да знае? Никога не сте му дали шанс да се срещне с някой друг.
– Не беше необходимо. Семейството му се грижеше за него.
Тя се загледа в него. Чувстваше по-силно отвсякога разликата между тях – непреодолимата извънземност на Никанж. Можеше да прекара часове с него в разговори на неговия език, без да бъде разбрана. То можеше да направи същото с нея, но да я принуди да се подчини, без значение дали тя го разбира, или не. Или да я остави в ръцете на другите и те да използват сила срещу нея.
– Неговото семейство смяташе, че трябва да се съберете с него – каза то. – Те знаеха, че няма да останеш с него за постоянно, но мислеха, че няма да имаш нищо против да споделиш секс с него поне веднъж.
„Да споделя секс – помисли си тя тъжно. – Откъде беше научило този израз? Тя никога не се беше изразявала така.“ Обаче ѝ хареса. Трябваше ли да сподели секс с Пол Тайтъс?
– И може би да забременея? – каза тя на висок глас.
– Нямаше да забременееш – каза Никанж.
Това привлече цялото ѝ внимание.
– Защо не? – попита тя.
– Все още не е дошъл моментът за теб да имаш деца.
– Направили ли сте нещо с мен? Стерилна ли съм?
– Твоите хора го наричат противозачатъчни. Само малко си променена. Процедурата беше извършена, докато спеше. Това беше направено в началото с всички хора. Ще ви върнем в нормалното състояние, когато му дойде времето.
– Кога? – попита тя ядосано. – Когато сте готови да ме оплодите?
– Не. Когато си готова. Само тогава.
– Кой го решава това? Ти ли?
– Ти, Лилит. Ти.
Откровеността му я смути. Тя почувства, че се е научила да разчита емоциите му по позата, по разположението на пипалата, по интонацията на гласа му... Изглеждаше, че то не само ѝ казва истината както обикновено, но ѝ казва нещо, което смята за важно. Пол Тайтъс също се бе опитал да ѝ каже истината.
– Пол наистина ли има седемдесет деца? – попита тя.