Никанж пак легна и изглежда, че се тресеше. Трепереше. Пипалата му само подсилваха ефекта от движението и правеха цялото му тяло да вибрира. Не искаше да знае и нито я интересуваше какво му е. Остави го така и отиде да вземе храна.
В едно от отделенията на видимо празния хол-трапезария-кухня намери пресни плодове: портокали, банани, манго, папая и различни видове пъпеши. В другото отделение намери ядки, хляб и мед.
Подбра си от всичко и си приготви ядене. Мислеше си да го занесе навън – първото ядене, за което не трябваше да се моли или да чака. Щеше да го изяде под псевдодърветата, без да чака да я пуснат навън като домашно животно.
Отвори една от стените и после спря. Стената се затвори след малко. Тя въздъхна и отстъпи назад.
Ядосана, отвори отделенията с храна, взе допълнителни неща и се върна при Никанж. То още лежеше и трепереше. Сложи няколко неща за ядене до него.
– Сетивните ти пипала са започнали да се развиват, нали?
– Да.
– Искаш ли да ядеш нещо?
– Да.
То взе един портокал, отхапа го и започна да го яде целия, заедно с кората. Не беше правило така преди.
– Ние обикновено ги белим – каза тя.
– Знам. Разточително.
– Имаш ли нужда от нещо? Искаш ли да потърся някой от родителите ти?
– Не. Това е нормално. Радвам се, че успях да те променя. Нямаше да имам куража да го направя сега. Знаех, че това наближава.
– Защо не ми каза, че ти предстои толкова скоро?
– Беше прекалено ядосана.
Въздъхна, опита се да разбере собствените си чувства. Все още беше ядосана – ядосана, сърдита и изплашена.
И въпреки това се върна. Не беше в състояние да остави Никанж да трепери в леглото, докато тя се радва на по-голямата си свобода.
Никанж изяде портокала и започна да яде банан. И него не го обели.
– Мога ли да погледна? – попита тя.
Повдигна едно от големите си пипала и ѝ показа грозна, издута и петниста плът на около петнайсет сантиметра под пипалото.
– Боли ли?
– Не. Няма дума на английски, с която да опиша как ме кара да се чувствам. Най-близката по значение би била... сексуално възбуден.
Тя отстъпи назад, разтревожена.
– Благодаря ти, че се върна.
Тя поклати глава.
– Не се предполага да се чувстваш възбуден в мое присъствие.
– Аз съзрявам сексуално. Ще се чувствам така понякога, докато тялото ми се променя, въпреки че все още нямам органите, които бих използвал по време на секс. Това е донякъде, като да чувстваш крайник, който е ампутиран. Чувал съм, че хората изпитват такова чувство.
– И аз съм чувала за това, но...
– Бих се чувствал възбуден даже и ако бях сам. Ти не ме караш да се чувствам по-възбуден, отколкото щях да бъда, ако бях сам. Все пак твоето присъствие ми помага.
То оплете пипалата на главата и тялото си във възли.
– Дай ми нещо друго за ядене.
Даде му папая и всичките ядки, които беше донес-ла. То бързо ги изяде.
– Така е по-добре – каза то. – Яденето понякога притъпява чувството.
Тя приседна на леглото и попита:
– Какво ще стане сега?
– Когато родителите ми разберат какво се случва с мен, ще повикат Ахажас и Дичаан.
– Искаш ли да ги потърся? Твоите родители имам предвид?
– Не. – то потърка платформата под тялото си. – Стените ще им изпратят сигнал. Вероятно вече са го направили. Тъканта на стените реагира много бързо към започналата метаморфоза.
– Искаш да кажеш, че стените ще се усещат по различен начин и ще миришат различно?
– Да.
– Да, какво? Кое от двете?
– Всичко това, което изреди, и повече.
То смени темата рязко.
– Лилит, сънят по време на метаморфоза може да е много дълбок. Не се притеснявай, ако понякога изглежда, че не чувам или не виждам.
– Добре.
– Ще стоиш ли при мен?
– Казах, че ще го направя.
– Страхувах се, че... Добре. Легни до мен тук, докато дойдат Ахажас и Дичаан.
Беше ѝ омръзнало да лежи, но се изтегна до него.
– Когато дойдат, за да ме пренесат до Ло, помогни им. Това ще им подскаже първото нещо, което трябва да узнаят за теб.
11
Сбогуване.
Нямаше никаква церемония. Ахажас и Дичаан дойдоха и Никанж моментално изпадна в дълбок сън. Даже пипалата на главата му бяха увиснали и неподвижни. Ахажас можеше сама да го пренесе. Беше едра като повечето женски оанкали – малко по-голяма от Тедийн. Тя и Дичаан бяха брат и сестра, както всички размножаващи се двойки оанкали. Мъжките и женските бяха близки роднини, но нямаха роднинска връзка с оолоите. Един от преводите на думата оолои беше „ценните непознати”. Според Никанж тази комбинация от роднини и непознати служеше най-добре, когато децата им бяха отглеждани за определена работа – като даване на началото на размяната със същества от друг свят. В мъжкия и женската се концентрираха желаните качества, а оолоите се грижеха да не допускат образуването на нежелани характеристики. Тедийн и Ждая бяха братовчеди. Явно, и двамата не бяха особено много харесали братята и сестрите си. Необичайно.