Това значеше, че трябва да се владеят, да научат всичко, на което можеше да ги научи тя, всичко, на което могат да ги научат оанкалите, да използват това знание, за да се опитат да избягат и да оцелеят.
Какво щеше да стане, ако ги накара да разберат? Ами ако се окажеше, че оанкалите искат точно това от нея? Те, разбира се, знаят, че ще направи точно така. Те я познаваха. Значеше ли това, че те самите са планирали това предателство. Ако няма пътуване до Земята, няма да има възможност за бягство. Защо тогава я подготвяха цяла година да живее в тропическа гора? Може би оанкалите бяха абсолютно сигурни в способността си да държат хората под контрол дори на Земята.
Какво можеше да направи тя? Какво друго можеше да каже на хората освен: Учи се и бягай! Каква друга възможност за бягство съществуваше?
Никаква. Другата възможност беше да откаже да пробужда хората и да се инати, докато не намерят друг, по-склонен към сътрудничество. Някой като Пол Тайтъс, който съзнателно е скъсал с човешката раса и е станал съюзник на оанкалите. Такъв човек би сбъднал всички предсказания на Тайтъс. Той щеше да унищожи и малкото останала цивилизованост в умовете на останалите пробудени. Щеше да ги превърне в банда. Или в стадо.
В какво щеше да ги превърне тя?
Лежеше на платформата си и се взираше в снимката на мъж. Според статистическите данни висок 170 сантиметра. Тегло 63 килограма, на 32 години, с липсващи среден, безименен и малък пръст на лявата ръка. Беше загубил пръстите си при инцидент с косачка за трева като малък и страдаше от комплекс заради осакатената си ръка. Казваше се Виктор Доминик – всъщност Видор Домонкош. Родителите му бяха емигрирали в САЩ от Унгария малко преди да се роди. Адвокат по професия. Оан-калите подозираха, че е бил добър адвокат. Намираха го за интелигентен, разговорлив, оправдано подозрителен към разпитващите, които не можеше да види, и изключително изобретателен в опитите си да ги лъже. Виктор се беше опитвал да разбере по всякакъв начин идентичността на разпитващите, но също като Лилит беше един от малкото говорещи английски, които не изпитваха съмнения, че може да са извънземни. Беше женен три пъти, но нямаше деца вследствие на някакъв физиологичен проб-лем, който оанкалите бяха излекували. Фактът, че няма деца, го беше тормозил в миналото и той обвиняваше трите си жени за проблема, въпреки че самият той беше отказвал многократно да отиде на лекар.
С изключение на последното, оанкалите смятаха този човек за разумен и солиден. Нито веднъж по време на заточението си в строгия тъмничен затвор не се беше размеквал, плакал или правил опит за самоубийс-тво. За сметка на това беше обещал да убие хазаите си, ако някога му се удаде възможност. Беше го споменал само веднъж със спокоен глас, все едно прави някаква незначителна забележка.
Въпреки това водещият разпита оанкали се беше почувствал заплашен от думите му и веднага беше приспал Виктор Доминик.
На Лилит мъжът ѝ се нравеше. Притежаваше ум и като изключим глупавото държане със съпругите, чувство за самоконтрол – точно от това се нуждаеше тя. Но се страхуваше от него.
Ами ако я сметнеше за един от похитителите му? Тя беше по-висока и по-силна от него, но това нямаше толкова голямо значение. Той щеше да има много удобни случаи да я нападне, когато тя най-малко очаква.
По-добре ще е да го пробуди, когато си намери съюзници. Сложи досието му на по-малката от двете купчини – хора, които определено харесваше, но не искаше да пробужда първи. Тя въздъхна и взе друго досие.
Лия Бийд. Тиха, религиозна, бавна – в движенията си, не в мисленето си, въпреки че оанкалите не бяха особено впечатлени от интелекта ѝ. Това, което ги беше впечатлило, беше нейното търпение и самостоятелност. Не бяха успели да я накарат да се подчинява. Тя ги беше изтощила с упоритото си мълчание. Беше изтощила оан-калите! За малко не беше умряла от глад, тъй като оанкалите се бяха опитали да я привлекат на своя страна, като я бяха лишили от храна. Най-накрая я бяха дрогирали, бяха измъкнали нужната информация и след като ѝ бяха възвърнали силата и здравето, я бяха приспали отново. Лилит се чудеше защо. Защо не я бяха дрогирали, когато са разбрали, че е твърдоглава? Защо не бяха дрогирали самата Лилит? Може би защото са искали да проверят колко дълго могат да измъчват човешките същества, преди те да се пречупят. Може би са искали да видят какво е специфичното при всеки. Може би разбирането на оанкалите за инатливост е толкова крайно от човешка гледна точка, че твърде малко хора са успявали да изчерпят търпението им. Лилит не беше от тях. Лия беше.