„Това, последното, важи за много хора – помисли си Лилит. – Гейбриъл, като другите, които бяха заблудили и озадачили с упоритостта си оанкалите, беше ценен.“
Тя се зачуди дали някога би могла да вярва на човек като Гейбриъл, но остави папката му при хората, които възнамеряваше да пробуди.
На дневен ред беше Беатрис Дуайър, която категорично беше отказала да общува, докато не са ѝ дали да се облече, но след това се е превърнала в разговорлива и приятна събеседничка, която се е сприятелила със своя разпитващ. Той е бил опитно оолои, което е предложило Беатрис да бъде приета за една от първите родителки. Другите оолои са я наблюдавали и са я отхвърлили, без да посочват причината. Може би заради прекалената ѝ свенливост. Както и да е, важното беше, че бе спечелила напълно на своя страна едно оолои.
След нея идеше ред на Хилари Балард, поетеса, художничка, драматург, актриса, певица и чест получател на помощи за безработни. Тя беше наистина умна, помнеше наизуст много поеми, пиеси и песни – както нейни, така и на по-установени автори. Тя беше ценна – щеше да посвещава бъдещите човешки деца в тайните на изкуството, щеше да им припомня кои са. Оанкалите я смятаха за неуравновесена, но не опасна. Беше се наложило да я упоят, защото се беше наранила при опита си за бягство от „клетката”. Беше си счупила и двете ръце.
И това ако не е опасно неуравновесена?
Може би не. Лилит също беше изпаднала в паника, когато бе осъзнала, че е затворена. Както и много други хора. Просто Хилари се беше паникьосала малко повече от другите. Може би щеше да е добре да не ѝ се възлагат отговорни задачи. Оцеляването на групата не биваше да зависи от нея, както и не биваше да зависи от всеки един поотделно. Друг е въпросът, че това беше така, но не по вина на хората.
Следваше Конрад Лор, който предпочиташе да го наричат Кърт. Нюйоркско ченге, което беше оцеляло само защото жена му най-накрая го беше замъкнала в Колумбия, където живееха роднините ѝ. Те не бяха ходили никъде с години преди това. Жена му е била убита в един от бунтовете, които са започнали веднага след последната ракетна атака. Хиляди бяха убити, преди още да започне да става студено. Хиляди бяха просто стъпкани или разкъсани на парчета в паниката. Кърт е бил приб-ран заедно със седем деца, които е пазил. нито едно от тях не е било негово. Неговите четири деца са били останали в САЩ при роднините му и са загинали. Според оанкалите Кърт Лор има нужда от хора, за които да се грижи. Хората му дават стабилност, дават му цел. Без тях той е щял да се превърне в престъпник или да загине. Сам в изолатора, той се бе опитал да се убие, като си изтръгне адамовата ябълка със собствените си нокти.
Дерик Уолски е упражнявал професията си в Австралия. Неженен, на 23 години, без ясна идея какво иска да прави с живота си. До този момент бе учил и работил почасова или сезонна работа. Беше приготвял хамбургери, беше шофирал камион за доставки, беше работил като строителен работник, продавач на домакински уреди по домовете – за последното изобщо не го биваше, беше чистил офиси и се беше занимавал с пейзажна фотография като лично хоби. Бе зарязал всичко с изключение на фотографията. Обичаше природата и животните. Баща му смятал това за губене на време и той се опасяваше, че е бил прав. Да, когато войната започнала, той правел снимки в австралийската пустош.
Тейт Мара бе загубила поредната си работа. Тя имаше някакво генетично заболяване, което оанкалите бяха успели да поставят под контрол, но не бяха успели да излекуват. Но истинският проблем на Тейт беше, че тя правеше нещата толкова добре, че често ѝ доскучаваше. Или пък ги правеше толкова зле, че ги зарязваше, преди някой да забележи некомпетентността ѝ. Хората трябваше да я виждат винаги в благоприятна светлина, умна, решителна и заможна.
Семейството ѝ имало пари – притежавало успешна компания за продажба на недвижими имоти. Проблемът на Тейт според оанкалите беше, че не ѝ се е налагало да прави нищо, за да си изкарва прехраната. Тя притежаваше огромна енергия, но ѝ трябваше въздействие отвън, някакво голямо предизвикателство, което да я накара да я приложи.