Какво ще кажете за оцеляването на човешката раса?
До началото на войната Тейт се бе опитала два пъти да сложи край на живота си. След войната се бе борила за живота си с невиждана целеустременост. Когато войната започва, Тейт е била сама на почивка в Рио де Жанейро. Не е било добро време да си северноамериканка там, но тя е успяла да оцелее и да помогне и на други хора. Това бе общото между нея и Кърт Лор. По време на разпитите беше успяла да обърка и отчае със словесните си игри оолоито, което я беше разпитвало. В края на краищата оолоито беше започнало да я уважава. То беше сметнало, че тя прилича повече на оолои, отколкото на жена. Тя умееше отлично да манипулира хората – можеше да го прави, без изобщо да засегне чувствата им. В миналото това я беше отегчавало. Но скуката я караше да причинява вреда само на себе си, не на другите. Често ѝ се беше случвало да се отдръпва от хората, за да ги предпази от собственото си отчаяние. Беше скъсвала с няколко мъже по този начин и ги беше запознавала с нейни приятелки. Хората, които събираше заедно, обикновено сключваха брак.
Лилит постави досието на Тейт Мара бавно на леглото, като го отдели от другите. Единственото друго досие, сложено отделно, беше това на Джоузеф Шин. Досието на Тейт се отвори и Лилит отново видя слабата и бледа, почти детска физиономия. Тя сякаш леко се подсмихваше, все едно не позираше за снимка, а просто преценяваше фотографа. Всъщност Тейт не знаеше, че ѝ правят снимка. А и снимките не бяха истински фотографии. Това бяха картини, в които бяха разкрити душевността на човека, както и физическият му облик. Всяка една съдържаше отпечатък от спомените на нарисуваните хора. Водилите разпитите оанкали бяха нарисували всяка една картина със сензорните си пипала, използвайки специални телесни секреции. Лилит знаеше това, но картините напомняха страшно много на фотографии. Бяха правени върху някаква пластмаса, не върху хартия. Хората на картините изглеждаха така истински, сякаш щяха да проговорят. Всички изображения показваха само лицата и раменете на хората на един и същ сив фон. Но не приличаха ни най-малко на полицейските снимки на заподозрени престъпници, бяха пълни с живот. Разкриваха почти напълно характера на човека на снимката, така както го бяха видели самите оанкали.
Според тях Тейт Мара беше умна, в много отношения отстъпчива, а единственото нещо, което беше способна да нарани, беше егото на човек. Лилит остави досиетата, излезе с решителна крачка от стаята си и започна да изгражда друга до нея.
Стените, които доскоро не я пускаха навън, вече реагираха на нейното докосване, като тръгваха по следата, оставена от потта или слюнката ѝ на пода. По такъв начин от старите стени израстваха нови, като се отваряха или затваряха по нейно желание. Оолоито Никанж я беше подложило на тестове, докато не се беше уверило, че тя знае как да управлява стените. Когато беше приключило с инструкциите, Дичаан и Ахажас я научиха как да се запечатва в стените, ако нейните хора я нападнат. Те бяха прекарали известно време да разпитват някои отделни хора и се притесняваха за нея повече от Никанж. Обещаха ѝ, че ако се случи нещо такова, ще я измъкнат. Няма да я оставят да умре заради непредвидливостта на някой друг.
Звучеше добре, но тя щеше да се спаси само ако забележи задаващата се опасност и успее да се запечата навреме в стената.
Най-доброто решение за нея беше да пробуди точните хора, да ги обучи, без да бърза, за да е сигурна в тях, когато дойде време да пробуди останалите.
Тя изгради две стени на около половин метър разстояние една от друга. Така се получи тесен коридор, който щеше да осигури необходимото уединение, без да се налага да слага врата. Освен това тя обърна едната от стените навътре, така образува малко антре, което щеше да закрива стаята от любопитни погледи. Хората, които тя щеше да пробуди, нямаше да притежават нищо ценно за крадене, а всеки, който се опиташе да воайорства, щеше да бъде наказан от групата. Лилит вече притежаваше достатъчно физическа сила, за да се справи сама със смутителите на реда, но не искаше да го прави, освен ако не е абсолютно наложително. Със сила нямаше да може да сплоти хората, а ако те не бяха способни да направят колектив, нищо друго нямаше да има значение.
В новата стая Лилит издигна платформа, която щеше да служи за легло, такава за маса и три стола платформи около масата. Масата и трите стола щяха да отличават стаята от тези, в които тя беше прекарала заточението си при оанкалите. По-човешка обстановка.