Създаването на стаята отне доста време. След това Лилит събра всички досиета с изключение на единайсет и ги запечата в своята маса платформа. Хората от тези единайсет досиета щяха да бъдат нейната основна група, първите пробудени. Те щяха да ѝ покажат какъв шанс има тя да оцелее и какво е нужно да се направи.
Първата пробудена щеше да е Тейт Мара. Още една жена. За да няма никакво сексуално напрежение.
Като взе в ръка снимката на Тейт, тя отиде към противоположната, съвършено гладка и равна стена и застанала пред нея, се вгледа още веднъж в лицето на жената.
Пробуди ли веднъж хората, тя няма да има друга възможност, освен да живее с тях. Дори да има желание, няма да може да ги приспи отново. С Тейт Мара нямаше да е лесно да се живее.
Лилит прекара ръката си по фотографията, после я сложи с лице срещу стената. Започна от единия край и започна да пристъпва бавно към другия, като държеше снимката обърната към стената. Затвори очи, докато се придвижваше, тъй като си спомни, че когато се упражняваше с Никанж, нещата се получаваха по-лесно, ако не обръща внимание на другите си сетива. Цялото ѝ внимание се беше съсредоточило върху ръката, която движеше снимката. Мъжките и женските оанкали правеха това с пипалата на главата си. Оолоите със сензорните си ръце. И едните, и другите пробуждаха, като използваха само образа, запечатан в главите им, и в началото на процеса снимката, в която се намираше отпечатъкът на човека, не им беше нужна. За да запомнят снимката завинаги, на тях им бе достатъчно да вземат отпечатък от някого, после можеха да възпроизведат изображението на човека с максимална точност. Лилит не разполагаше с такава дарба – не можеше да чете отпечатъци и не можеше да ги възпроизвежда. Това можеха да правят само сетивните органи на оанкалите. Кахгаят ѝ беше казал, че нейните деца ще имат сензорни ръце.
Тя спираше от време на време, за да отърка потната си ръка върху снимката, като по този начин подновяваше химическия си подпис. След като беше изминала половината стена, започна да усеща реакция, в стената под снимката се образува лека подутина, която започна да се движи срещу ръката ѝ.
Тя спря за секунда, искаше да се увери, че това наистина е така. След това видя подутината и вече нямаше съмнения. Тя натисна леко стената със снимката и я подържа така, докато стената не започна да се отваря. След това отстъпи назад, за да даде възможност на зеленото растение да изпадне от нея. Отправи се в противоположния край на стаята и измъкна от стената яке и панталони. Пробудените със сигурност щяха да се зарадват на дрехите, също като нея.
Зеленото растение лежеше на пода и леко се гърчеше. Издаваше неприятна миризма, която беше проникнала в залата и от стената. Не можеше да определи къде точно се намира главата на Тейт Мара, но това нямаше значение. Прокара ръце по дължината на стеблото, все едно разтваряше цип, и то започна само да се отваря.
Този път нямаше опасност растението да я погълне. За него тя щеше да е също толкова вкусна, колкото и Никанж.
Лицето и тялото на Тейт Мара започнаха да се разкриват постепенно. Малки гърди. Фигура на момиче, което едвам е влязло в пубертета. Бледа, полупрозрачна кожа и коса. Детско личице. Въпреки това Тейт беше на 27.
Не искаше да идва в съзнание, докато Лилит не я извлече цялата от растението. Тялото на Тейт беше влажно и хлъзгаво, но не беше тежко. Лилит въздъхна и я вдигна на ръце.
2
Махни се от мен – каза Тейт в момента, в който отвори очи. – Коя си ти? Какво правиш?
– Опитвам се да те облека – каза Лилит. – Можеш да го направиш и сама, ако се чувстваш достатъчно силна.
Тейт беше започнала да трепери, това беше в резултат на събуждането ѝ от летаргичния сън. Лилит беше изненадана, че тя успя да каже няколко свързани думи, преди да изпадне в това състояние.
Тейт се сви на топка като ембрион и започна да стене. Няколко пъти издиша с усилие, а после започна да гълта въздух така, както се пие вода.
– Мамка му! – прошепна тя няколко минути по-късно, когато треперенето започна да я отпуска. – Заеби тая работа! Не е било сън, виждам.
– Облечи се – каза ѝ Лилит. – Ти знаеше, че не е сън.
Тейт погледна Лилит, после погледна своето полуголо тяло. Лилит беше успяла да ѝ обуе панталона, но треперещата Тейт беше изхлузила якето на пода. Тя го вдигна от пода, облече го и почти веднага разбра как се закопчава. После започна мълчаливо да наблюдава как Лилит затвори листата на растението, отвори стената и го бутна вътре. След секунди единствената следа, останала от него, беше мокро петно, което бързо се изпаряваше във въздуха.