– Тогава какво? Ще чакаш, докато го пробудиш с осигурен харем?
– Не, веднага щом пробудим Лия и Селин и се убедим, че психическото им състояние е стабилно, ще пробудя Кърт Лор и Джоузеф Шин.
– Защо трябва да чакаш?
– Първо ще измъкна Селин. Ти ще се погрижиш за нея, докато аз извадя Лия. Мисля, че Селин може да се окаже подходящ кандидат за грижите на Кърт.
Тя отиде в стаята си и донесе снимки на двете жени. Беше почти готова да започне да търси Селин, когато Тейт хвана ръката ѝ.
– Наблюдават ни, нали? – попита тя.
– Да. Не знам дали ни гледат във всяка една минута, но сега, когато и двете сме пробудени, съм сигурна, че ни наблюдават.
– Ако възникнат неприятности, дали ще ни помогнат?
– Ако решат, че е нещо много лошо. Някои от тях може би щяха да оставят Тайтъс да ме изнасили, но със сигурност нямаше да му позволят да ме убие. Въпреки че можеше да се окажат прекалено бавни, за да предот-вратят убийството.
– Прекрасно – измърмори Тейт горчиво. – Значи, разчитаме само на себе си.
– Точно така.
Тейт поклати глава.
– Не знам дали трябва да се отърва от цивилизованите си задръжки и да се готвя да се боря за живота си, или да ги подчертавам в името на нашето бъдеще.
– Ще направим това, което е необходимо – каза Лилит. – Рано или късно, това със сигурност ще означава, че трябва да се борим за живота си.
– Надявам се да грешиш – каза Тейт. – Какво сме научили досега, ако всичко, което можем да правим, се свежда до това, да се бием помежду си. – тя млъкна за момент. – Ти не си имала деца, Лилит, нали?
Лилит започна да ходи бавно покрай стената, със затворени очи, като държеше снимката на Селин между дланта си и стената. Тейт вървеше до нея и ѝ пречеше да се концентрира.
– Изчакай ме, докато те извикам – каза ѝ Лилит. – Търсенето изисква цялата ми концентрация.
– Трудно ли ти е да говориш за предишния си живот, Лилит? – каза Тейт със съчувствие, за което Лилит си помисли, че не звучи напълно искрено.
– Безсмислено е – каза Лилит. – Не е трудно. Живях с тези спомени две години от живота си в пълна изолация. В момента, в който оанкалите се появиха в стаята ми, бях вече готова да се преместя в настоящето. Животът ми преди това в голяма степен беше ангажиран с търсене на отговори. Колкото до децата... Имах син. Беше убит при катастрофа преди войната. – Лилит си пое дълбоко въздух. – Остави ме сама сега. Ще те извикам, когато намеря Селин.
Тейт се оттегли и се настани при отсрещната стена, близо до тоалетната. Лилит затвори очи отново и започна да се придвижва сантиметър по сантиметър напред. Загуби представа за времето, почувства се лека като балон, пълен с хелий. Илюзията беше позната – физически приятна и емоционално разтърсваща като наркотик – необходим наркотик в този момент.
„Ако трябва да вършиш нещо, поне го прави така, че да ти е приятно“, беше ѝ казал Никанж. Откакто сензорните му пипала израснаха, започна да проявява любопитство към нещата, от които тя изпитва удоволствие или болка. За радост, отделяше повече внимание на удоволствието, отколкото на болката. Беше я изучил подробно, точно както се изучава книга – и беше пренаписал някои от главите.
Пръстите ѝ напипаха подутина в стената, голяма и ясно очертана. Но когато отвори очи, не забеляза нищо.
– Там няма нищо – каза Тейт над дясното ѝ рамо.
Лилит подскочи, изпусна снимката, но не се обърна да погледне Тейт, докато се навеждаше да я вземе.
– Махни се оттук – каза тя тихо.
Тейт неохотно направи няколко крачки назад. Лилит можеше без особена трудност да намери мястото отново, Тейт нямаше да ѝ попречи, но тя трябваше да се научи да зачита авторитета на Лилит във всяко едно нещо, свързано с контролирането на стените и в отношенията с оанкалите и техния кораб. За каква, по дяволите, се мислеше, да ѝ застава така зад гърба? Какво искаше да види? Дали няма някакъв трик?
Лилит разтри с едната си ръка лицето на снимката и я допря до стената. Веднага намери издутината, въпреки че беше едва забележима. Беше спряла да расте при махането на снимката, но още не беше изчезнала. Лилит я разтри нежно със снимката, по този начин я насърчаваше да се уголеми. Когато стана ясно забележима, тя отстъпи встрани и повика с ръка Тейт да дойде.
Те стояха една до друга и гледаха как стената изхвърля дългото полупрозрачно зелено растение. Тейт обърна главата си настрани с отвращение, когато миризмата стигна до нея.