– Искам да го погледнеш, преди да го отворя – каза Лилит.
Тейт се приближи и се загледа в растението.
– Защо се движи?
– За да може всичките му части да бъдат изложени на слънце за известно време. Ако можеш да го маркираш, ще видиш, че то много бавно се обръща. Това, че се движи, помага на хората вътре. Упражнява мускулите им и променя позицията им.
– Наистина не прилича на плужек – каза Тейт. – Не и когато някой е вътре.
Тя се доближи до него, пипна го и после погледна пръстите си.
– Внимавай – каза ѝ Лилит – Селин не е много едра. Растението няма да има нищо против да прибере някой друг в себе си.
– Ще можеш ли да ме извадиш?
– Да – засмя се тя. – Първият оанкали, който ми ги показа, не ме предупреди за това. Сложих ръка на растението и се паникьосах, когато усетих, че то ме държи здраво и започва да обгръща ръката ми.
Тейт направи същото и растението услужливо започна да поглъща ръката ѝ. Тя се опита да я издърпа, после погледна към Лилит очевидно изплашена.
– Накарай го да ме пусне!
Лилит докосна растението и то я пусна.
– Сега – каза Лилит, като се премести в края на стеблото.
Прокара ръцете си по дължината на растението. То се отвори по обичайния бавен начин и тя издърпа Селин навън, като я остави на пода, където Тейт щеше да се погрижи за нея.
– Облечи ѝ някакви дрехи, преди напълно да се е събудила, ако можеш – каза тя на Тейт.
Докато Селин се разбуди напълно, Лилит беше извадила Лия Бийд от стената и извън растението. Тя бързо облече Лия. Лилит не вкара обратно растенията в стената, докато и двете жени не бяха напълно разбудени. Когато направи и това, тя се обърна с намерението да седне с Лия и Селин и да отговори на въпросите им.
Вместо това тя изведнъж се олюля под тежестта на Лия, която се хвърли върху нея и започна да я души. Лилит започна да пада назад. Стори ѝ се, че времето сякаш се забави.
Ако паднеше върху Лия, жената сигурно щеше да си нарани гърба или главата. Нараняването можеше да е само повърхностно, но можеше и да се окаже сериозно. Щеше да е погрешно заради една глупава постъпка да се загуби потенциално полезен човек.
Успя да падне настрани така, че само ръката и раменете на Лия докоснаха пода. После протегна ръце и свали ръцете на Лия от гърлото си. Не беше трудно. Лилит даже беше в състояние да внимава да не причини наранявания. Освен това не искаше Лия да разбере колко лесно беше за нея да се защити. Пое си дълбоко въздух, когато откъсваше ръцете на Лия от гърлото си, въпреки че тя не ѝ беше причинила никакъв дискомфорт. И позволи на ръцете на Лия да се движат, докато се бореше.
– Ще престанеш ли! – извика тя. – И аз съм затворничка тук също като теб. Не мога да те пусна на свобода. Не мога и себе си да освободя. Разбираш ли?
Лия спря да се съпротивлява. Сега гледаше Лилит свирепо.
– Махни се от мен.
гласът ѝ беше дълбок и гърлен. Приличаше на ръмжене.
– Ще го направя – каза Лилит. – Но не ми се нахвърляй отново. Не съм твой враг.
Лия издаде нечленоразделен звук.
– Пази си силите – каза Лилит. – Започваме от нулата.
– От нулата? – изръмжа Лия.
– Заради войната – каза Лилит. – Не си ли спомняш?
– Иска ми се да можех да забравя.
ръмженето се смекчи.
– Ако се опиташ да ме убиеш, ще докажеш, че войната не ти е била достатъчна. По този начин автоматично се изключваш от колектива.
Лия не каза нищо. След момент Лилит я пусна.
Двете жени стояха една до друга предпазливо.
– Кой решава дали съм подходяща? – попита Лия. – Ти ли?
– Нашите надзиратели.
Неочаквано Селин прошепна:
– Кои са те?
По лицето ѝ вече бяха плувнали сълзи. С Тейт се бяха приближили тихо, за да се включат в разговора – или да гледат боя.
Лилит хвърли поглед към Тейт и тя поклати глава.
– А ти се боеше, че пробуждането на мъже ще доведе до насилие.
– Все още се боя – каза ѝ Лилит. Тя погледна първо към Селин и после към Лия. – Да отидем да си вземем нещо за ядене. Ще отговоря на всичките ви въпроси.
Тя ги заведе в стаята, която беше отредена за Селин, и видя как очите им се разширяват, когато вместо очакваните купички с бог-знае-какво те видяха поз-ната храна.
Беше много по-лесно да се говори с тях, когато се бяха нахранили до насита, когато се бяха отпуснали и се чувстваха удобно. Отказаха да повярват, че са на космически кораб, който се намира извън орбитата на Луната. Лия прихна, когато чу, че са държани под ключ от извънземни.