– Ти или лъжеш, или си побъркана – каза тя.
– Истина е – каза тихо Лилит.
– Пълни глупости.
– Оанкалите ме промениха – каза ѝ Лилит, – така че да мога да контролирам стените и висящите растения. Не мога да го правя толкова добре колкото тях, но мога да пробуждам хора, да ги обличам, да ги храня и да им предоставям известна доза уединение. Не бива да се съмняваш толкова много в мен, че да пренебрегваш нещата, които ме виждаш да правя. Запомни две важни неща, които ти казах. Намираме се на космически кораб. Дръж се, все едно е така, дори да не го вярваш. Няма къде да избягаш на този кораб. Въпреки че можеш да излезеш от тази стая, няма къде да отидеш, къде да се скриеш и къде да бъдеш свободна. От друга страна, ако издържим на всичко тук, ще можем да си върнем нашия свят. Ще бъдем изпратени на Земята като първите човешки заселници.
– Просто прави това, което ти се казва, и чакай, а? – каза Лия.
– Освен ако тук ти харесва толкова много, че искаш да останеш.
– Не вярвам и на дума от това, което казваш.
– Вярвай на каквото си искаш! Казвам ти само как трябва да се държиш, ако някога искаш отново да почувстваш Земята под краката си.
Селин започна да плаче тихо и Лилит се намръщи.
– Какво ти е?
Селин поклати глава.
– Не знам на какво да вярвам. Даже не знам защо съм още жива.
Тейт въздъхна и поклати главата си с отвращение.
– Жива си – каза Лилит хладно. – Тук нямаме никакви лекарства. Ако искаш да се самоубиеш, може и да успееш. Но ако искаш да останеш с нас, за да ни помогнеш да започнем отново живота си на Земята... това според мен си заслужава повече от самоубийството.
– Имаше ли деца? – попита Селин, като видимо очакваше отговорът да е отрицателен.
– Да. – Лилит протегна ръка, взе ръката на жената, въпреки че вече не я харесваше. – Всички хора, които трябва да пробудя, са тук без семействата си. Всички сме сами. Разчитаме един на друг и това е. Или ще станем задружна група – приятели, съседи, съпрузи, съпруги – или не.
– Кога ще има мъже? – попита настоятелно Селин.
– След ден-два. Ще пробудя двама мъже.
– Защо не сега?
– Сега не може. Трябва да приготвя стаи за тях, храна и дрехи – по същия начин, както го направих за теб и Лия.
– Искаш да кажеш, че изграждаш стаите?
– По-точно е да се каже, че ги отглеждам. Ще видите.
– И храната ли „отглеждаш”? – попита Лия и повдигна едната си вежда.
– Храната и дрехите се намират в стените в двата края на голямата стая. Запасите биват подновявани всеки път когато вземем нещо от там. Мога да отварям шкафовете в стените, където се съхраняват, но не мога да отварям стените зад тези шкафове. Само оанкалите могат да правят това.
Настъпи пълна тишина за момент. Лилит започна да събира обелките и семките от плодовете.
– Всичкият боклук се изхвърля в тоалетните – каза тя. – Няма да се притеснявате, че може да ги запушите. Това не са обикновени тоалетни. Смилат всичко, което не е живо.
– Смилат го! – каза Селин ужасено. – Те... те самите са живи?
– Да. Корабът също е жив, както и повечето неща, които са част от него. Оанкалите използват живата материя по същия начин, по който ние използваме машините.
Тя се запъти към близката тоалетна, после спря.
– Има още нещо, което исках да ви кажа. – тя погледна към Лия и Селин. – ние сме наблюдавани по същия начин, по който бяхме наблюдавани, докато бяхме изо-лирани в стаите. Не мисля, че оанкалите ще ни безпокоят сега – не и докато не станем четирийсет или повече и не покажем, че можем да съжителстваме нормално. Но ще дойдат, ако започнем да се убиваме един друг. И евентуалните убийци ще бъдат държани на този кораб до края на живота им.
– Значи, ти си защитена – каза Лия. – Колко удобно.
– Всички сме защитени – каза Лилит. – Ние сме зап-лашен от изчезване вид – почти сме изчезнали. Ако се предполага да оцелеем, то ще имаме нужда от закрила.
4
Лилит не освободи Кърт Лор от растението, което го поддържаше в летаргичен сън, докато това, в което беше Джоузеф Шин, не бе сложено до него. После бързо отвори и двете, извади Джоузеф и издърпа навън Лор. Остави Лия и Тейт да обличат Кърт, а тя сама се зае да облече Джоузеф, тъй като Селин не искаше да го докосва, докато е гол. И двамата мъже бяха напълно облечени в момента, в който започнаха да идват в съзнание.
След като минаха първоначалните болки от пробуждането, те седнаха и се огледаха наоколо.
– Къде сме? – искаше да знае Кърт. – Кой командва тук?