– Е, още нищо не съм видял – каза Кърт.
Той бе седял мълчалив през цялото време и слушаше. Беше прегърнал Селин, защото тя изглеждаше изплашена.
– Докато не видя нещо конкретно – и под това нямам предвид още движещи се стени, – това за мен са пълни глупости.
– Аз не съм сигурна, че ще повярвам някога – каза Тейт.
– Не е трудно да се повярва, че нашите похитители възнамеряват да извършат някакъв вид генетична намеса – каза Джоузеф. – Способни са на това, независимо дали са хора, или извънземни. Много неща бяха направени в областта на генетиката преди войната. Впоследствие от това можеше да излезе добра програма, свързана с евгениката. Хитлер можеше да направи нещо такова след Втората световна война, ако беше оцелял и ако имаше необходимата технология. – Той си пое дълбоко въздух. – Мисля, че най-добрият подход сега ще бъде да научим колкото можем. Да се сдобием с фактите. Да държим очите си отворени. По-късно можем да използваме най-добрата възможност, която ни се предостави, за да избягаме.
Учи се и бягай, помисли си Лилит почти радостно. Искаше да прегърне Джоузеф. Вместо това започна да яде изстиналата храна.
5
Два дни по-късно, когато разбра, че Кърт няма да ѝ причинява неприятности, Лилит пробуди Гейбриъл Риналди и Беатрис Дуайър. Помоли Джоузеф да ѝ помогне с Гейбриъл и предаде Беатрис в ръцете на Лия и Кърт. От Селин все още нямаше никаква полза, когато трябваше да се обличат хора и да им се прави ориентация. На Тейт пробуждането очевидно ѝ беше доскучало.
– Мисля, че трябва да удвояваме бройката всеки път – каза тя на Лилит. – Така няма да се повтаряме, ще свършим работата по-бързо и ще стигнем до Земята по-бързо.
„Поне беше започнала да възприема идеята, че не е на Земята – помисли си Лилит. – Това беше нещо.“
– Аз със сигурност вече пробуждам хората по-бързо, отколкото е разумно – каза ѝ Лилит. – Трябва да имаме възможност да поработим заедно, преди да стигнем Земята. Не е достатъчно просто да не се опитваме да се избием взаимно. В джунглата сигурно ще сме по-зависими един от друг, отколкото сме били с други хора. Може би ще е по-добре да дадем на всяка нова група време да се вмести в структура, която сме създали.
– Каква структура? – Тейт леко се усмихна. – Искаш да кажеш като семейство, с теб в ролята на майката?
Лилит само я погледна.
След известно време Тейт повдигна рамене.
– Просто пробуди една група хора, накарай ги да седнат, кажи им какво става – те, разбира се, няма да ти повярват, отговори на въпросите им, нахрани ги и на следващия ден започни със следващата група. Бързо и лесно. Те няма да се научат да работят заедно, ако не ги пробудиш.
– Винаги съм чувала, че малките класове усвояват знанията по-добре от големите – каза Лилит. – Много неща са заложени на карта, не бива да прибързваме.
Спорът приключи като всеки друг спор между Тейт и Лилит. Без победител. Лилит продължи да следва своя план за пробуждане на хора, а Тейт продължи да не го одобрява.
След три дни Беатрис Дуайър и Гейбриъл Риналди започнаха да се приспособяват. Гейбриъл и Тейт станаха двойка. Беатрис избягваше мъжете сексуално, но се включи в безкрайните дискусии за ситуацията, в която се намират. Тя отначало не искаше да повярва, но най-накрая я прие заедно с философията на групата – „учи се и бягай”.
В този момент Лилит реши, че е време да пробуди още двама души. Тя пробуждаше двама на всеки два-три дни, без да се притеснява вече от мъжете, защото те видимо не създаваха неприятности. Умишлено обаче беше пробудила повече жени, с цел да намали опасността от насилие.
Но с увеличаването на хората се увеличиха и потенциалните неразбирателства. Стигна се до няколко кратки юмручни схватки. Лилит се опитваше да стои настрани от тях и позволи на хората сами да разрешават несъгласията си. Единственото важно за нея беше схватките да не водят до сериозни наранявания. Кърт ѝ помагаше за това въпреки циничната си природа. Веднъж докато разтърваваха двама удрящи се, кървящи мъже, той ѝ каза, че от нея е щяло да излезе доста добра полицайка.
Имаше едно сбиване обаче, от което тя не можа да остане встрани – и което започна, както обикновено, по глупава причина. Една огромна, гневна и не особено умна жена, наречена Джийн Пелерин, настоя да се сложи край на безмесната диета. Искаше месо и го искаше на секундата. Каза на Лилит да вземе да го произведе, защото иначе ще ѝ се случи случка.