Той я погледна намръщено.
– Лилит, аз не съм едър, но съм по-силен, отколкото си мислиш. Мога да се грижа за себе си.
– Не говорех на английски, защото не исках да те чуя да казваш това. Разбира се, че не можеш да се защитиш. Не и срещу това, което може да се случи тук. Просто исках да ти дам по-голям шанс от този, който имаш в момента.
– Покажи му ръката си – каза Никанж.
Тя се поколеба, страхуваше се, че той ще я помис-ли за извънземна или твърде близка до извънземните – променена от тях. Но сега, когато Никанж беше прив-лякъл вниманието му към ръката ѝ, тя не можеше повече да я прикрива. Повдигна ръката си и му показа кокалчетата на пръстите си, които вече не бяха ожулени.
Той я огледа щателно, после погледна и другата ръка, за да е сигурен, че не е направил грешка.
– Те ли направиха това? – попита той. – Направиха така, че да можеш да заздравяваш бързо?
– Да.
– Какво друго?
– Направиха ме по-силна от преди, а аз вече бях силна – и направиха така, че да мога да отварям вътрешни стени и летаргични растения. Това е.
Той се обърна с лице към Никанж.
– Как направихте това?
Никанж раздвижи пипалата си.
– За да може да отваря стените, малко промених химията на тялото ѝ. За повече сила направих така, че тя по-ефективно да използва това, с което вече разполага. Тя би трябвало да бъде по-силна. Нейните прародители са били по-силни, особено човекоподобните предци. Аз ѝ помогнах да осъществи потенциала си.
– Как?
– Как движиш или координираш пръстите на ръката си? Аз съм оолои, отгледано да работи с хора. Мога да им помогна да направят всичко, което техните тела са в състояние да правят. Направих биохимични изменения, така че редовните ѝ упражнения да са по-ефективни, отколкото преди. Беше ѝ направена и незначителна генетична промяна. Не съм добавял или премахвал нищо, само съм извадил наяве скритите ѝ способности. Тя е силна и бърза колкото най-близките до нея прадеди от животинския свят.
Никанж спря за момент, защото беше забелязал начина, по който Джоузеф гледаше Лилит.
– Промените не са наследствени.
– Каза, че си променил гените ѝ – нападна го Джоузеф.
– Само клетките на тялото, не и клетките, използвани за възпроизвеждане.
– Но ако я клонирате...
– Няма да я клонираме.
Последва продължително мълчание. Джоузеф погледна към Никанж и после продължително се вгледа в Лилит. Тя проговори, когато почувства, че достатъчно дълго е издържала втренчения му поглед.
– Ако искаш да излезеш и да отидеш при другите, ще ти отворя стената.
– Това ли си мислиш? – попита той.
– От това се страхувам – прошепна тя.
– Можела ли си да предотвратиш това, което ти е било направено?
– Не се опитах да го предотвратя. – Тя преглътна. – Те щяха да ми възложат тази работа, тъй или иначе. Казах им, че ще е все същото, ако самите те ме убият. Но и това не ги спря. Когато Никанж и близките му ми предложиха това, което бяха в състояние да ми дадат, изобщо не се замислих. Беше добре дошло за мен.
След малко той кимна с глава.
– Ще ти дам част от това, което дадох на нея – каза Никанж. – Няма да увелича силата ти, но ще нап-равя така, че раните ти да зарастват по-бързо и да се възстановяваш от травми, които иначе биха те погубили. Искаш ли го?
– Имам ли възможност за избор?
– Да.
– Промяната постоянна ли е?
– Освен ако не поискаш да бъдеш върнат в предишното състояние.
– Странични ефекти?
– Психологически.
Джоузеф сбърчи лице.
– Какво искаш да кажеш с това? Психологически... О, значи, затова няма да ми дадеш повече сила.
– Да.
– Но ти имаш доверие на... Лилит.
– Тя беше пробудена и живя със семейството ми в продължение на много години. Познаваме я. Освен това непрекъснато ви наблюдаваме.
След известно време Джоузеф хвана ръцете на Лилит.
– Разбираш ли? – попита той нежно. – Разбираш ли защо са избрали теб – някой, който отчаяно не иска да поеме отговорността, не желае да е водач и на всичкото отгоре е жена?
Снизходителният тон на гласа му първо я изненада, после я вбеси.
– Дали разбирам, Джо? О, да, разполагах с прекалено много време, за да го разбера.
Той си даде сметка как са прозвучали думите му.
– Да, разполагала си, не че това може да ни помогне сега.
Никанж измести вниманието си от единия към другия. Сега се съсредоточи върху Джоузеф.