– Да те променя ли сега? – попита то.
Джоузеф пусна ръцете на Лилит.
– Какво представлява? Операция ли е? Ще засегне ли кръвта ми или костния мозък?
– Ще бъдеш приспан. Когато се събудиш, промяната ще е направена. Няма да изпиташ болка или да се почувстваш болен. Това не е операция в истинския смисъл на думата.
– Как го правите?
– Това са инструментите ми. – то протегна нап-ред двете си сетивни пипала. – Чрез тях ще те изследвам и след това ще направя необходимите корекции. Твоето и моето тяло ще произведат веществата, от които се нуждая.
Джоузеф потръпна.
– Аз... аз не мисля, че бих могъл да ти позволя да ме докоснеш.
Лилит се загледа в него, докато той не извърна лице към нея.
– Бях затворена с един от тях в продължение на дни, преди да се осмеля да го докосна – каза тя. – Имаше моменти, в които... предпочитах да ме пребият пред това, да се наложи да го правя отново.
Джоузеф се премести по-близо до нея, все едно искаше да я защити. Беше му по-лесно да утешава, отколкото да търси утешение. Сега успя да направи и двете неща едновременно.
– Колко още ще останеш тук? – настоятелно попита той.
– Не много дълго. Ще се върна. Сигурно ще си по-малко уплашен, като ме видиш следващия път. – То замълча. – Рано или късно, ще се наложи да ме докоснеш. Трябва да демонстрираш, че можеш да се владееш, преди да съм те променил.
– Не знам. Може пък да не искам да ме променяш. Наистина не разбирам какво правиш с тези... тези пипала.
– На английски се наричат сетивни крайници. Те представляват нещо повече от крайници, но този термин е подходящ. – то насочи вниманието си към Лилит и ѝ проговори на оанкали. – Мислиш ли, че ще е от полза, ако му демонстрираме.
– Страхувам се, че ще се погнуси – каза тя.
– Той е необикновен мъж. Мисля, че може да те изненада.
– Не.
– Трябва да ми вярваш. Знам много за него.
– Не! Остави го на мен!
То стана и се изправи с драматично движение. Когато видя, че е на път да си тръгне, тя си отдъхна. После с едно-единствено бързо движение то пристъпи към нея и обви сетивното си пипало около врата ѝ, образувайки странна и удобна примка. Тя не се страхуваше. Беше преминала през това достатъчно много пъти и беше свикнала. Но се безпокоеше за Джоузеф и изпитваше гняв към Никанж.
Джоузеф не се помръдна. Тя стоеше между тях двамата.
– Всичко е наред – каза тя. – То искаше да видиш. В това ще се състои целият ти контакт с него.
Джоузеф се втренчи в спиралата, която беше образувало сетивното пипало, проследи пипалото до тялото на Никанж и после обратно до там, където беше се разположило върху плътта на Лилит. След малко повдигна ръката си към него. После се спря. Ръката му потрепери, изтегли се назад и после отново бавно се приближи. Само след секунда колебание той докосна хладната и груба плът на сетивното пипало. Пръстите му се отпуснаха върху рогообразния му връх и този връх се изви и грабна китката му.
Сега Лилит вече не им беше посредник. Джоузеф стоеше скован и безмълвен, потеше се, но не трепереше, ръката му стоеше нагоре, пръстите извити като орлови нокти, а примка от сетивно пипало безболезнено се беше увила около китката му.
Със звук, който наподобяваше писък, Джоузеф се свлече на земята.
Лилит бързо пристъпи към него, но Никанж го хвана. Беше в безсъзнание. Тя не каза нищо, докато не помогна на Никанж да го положат на леглото. След което обаче го грабна за раменете и го извърна към себе си.
– Защо не го остави на мира! – тросна се тя. – Аз съм отговорна за тях. Защо не го остави на мен?
– Знаеш ли – каза то, – че нито един човек не е правил това, без да е бил упоен? Някои са ни докосвали, без да искат, скоро след като са ни срещнали, но никой не го е правил умишлено. Казах ти, че той е необикновен.
– Защо не го оставиш на мира?
То разкопча якето на Джоузеф и започна да го съб-лича.
– Защото има вече двама мъже, които говорят против него и се опитват да настроят и останалите. Единият от тях вече е решил, че той е нещо, което вие наричате „педераст”, а другият не харесва формата на очите му. Всъщност и двамата са бесни от това, че се е съюзил с теб. Предпочитат да нямаш съюзници. Партньорът ти има нужда от всяка допълнителна защита, която мога да му дам.
Тя слушаше ужасена. Джоузеф ѝ беше говорил за опасността, която виси над нея. Давал ли си е сметка за незабавната опасност, която го е грозяла?
Никанж хвърли якето настрани и легна до Джоузеф. Обгърна с едно от сетивните си пипала врата му, а с другото кръста, като придърпа тялото му към себе си.