Селин беше будна и застинала на място. Едно оолои я докосна, после бързо се отдръпна, сякаш го беше заболяло. Селин припадна.
Виктор Доминик и Хилари Балард бяха будни и се държаха един за друг, въпреки че досега никога не бяха показвали взаимен интерес.
Алисън изпищя, хвърли храна по оолоито и после тръгна да бяга. То я хвана, но я остави в съзнание, може би защото тя не се съпротивляваше. Тя замръзна на място, но изглежда, слушаше, докато оолоито се опитваше да я успокои.
На други места в залата малки групи от хора се изправяха срещу оолоите, без да проявяват паника. Наркотикът оказваше въздействие. В залата цареше странна атмосфера на контролиран хаос.
Лилит не изпускаше от погледа си Кахгаят, Тейт и Гейбриъл. Оолоито седеше на земята, обърнато към тях, и им говореше, даже им показа как се сгъват ставите му и как сетивните му пипала проследяват движенията им. Движеше се много бавно. Когато говореше, Лилит не можеше да долови следа от високомерното му поведение.
– Познаваш ли го? – попита Джоузеф.
– Да. Един от родителите на Никанж. Не се разбирах с него.
Пипалата на главата на Кахгаят се насочиха в нейната посока за момент и тя знаеше, че то я е чуло. Замисли се дали да не каже още нещо, но така, че да я чуят всички.
Но преди да започне, при тях дойде Никанж. Зас-тана пред Джоузеф и го погледна изпитателно.
– Изглеждаш чудесно – каза то. – Как се чувстваш?
– Добре.
– Всичко ще е наред. – то хвърли поглед към Тейт и Гейбриъл. – За приятелите ти обаче не съм сигурен. Не и за двамата във всеки случай.
– Какво? Защо не?
Никанж раздвижи пипалата си.
– Кахгаят ще се пробва. Аз го предупредих и то призна, че имам талант за хората, но то много силно ги желае. Жената ще оцелее, но за мъжа не съм сигурен.
– Защо? – настоятелно попита Лилит.
– Може и да не го направи. Кахгаят има опит. Те двамата са най-спокойните в цялата зала, ако изключим вас.
То насочи вниманието си към ръцете на Джоузеф, който беше впил ноктите на едната си ръка в другата и от нея капеше кръв.
Никанж погледна настрани, даже извърна тялото си от Джоузеф. В природата му беше да помага, да лекува рани, да слага край на болката. Въпреки това знаеше достатъчно и реши да не пречи на Джоузеф да си причинява болка.
– Какво правиш ти, предсказваш бъдещето, а? – прошепна дрезгаво Джоузеф. – Габи ще се самоубие ли?
– Индиректно може би. Надявам се да не го направи. Не мога да предскажа всичко. Може би Кахгаят ще го спаси. Той заслужава да бъде спасен. Но поведението му в миналото подсказва, че ще е трудно да се работи с него.
То се протегна и хвана ръцете на Джоузеф, явно не можеше да понася повече гледката.
– Беше ви даден слаб, неутрален наркотик с храната – каза то. – Аз мога да ти помогна с нещо по-добро.
Джоузеф се опита да се дръпне, но то не обърна внимание на усилията му. Прегледа ръката, която беше наранил, упои го допълнително, докато през цялото това време му говореше тихо.
– Знаеш, че няма да те нараня. Ти не се страхуваш от болка. А страхът, причинен от моя външен вид, пос-тепенно ще изчезне. Не мърдай. Отпусни тялото си. Остави го да се отпусне. Ако тялото ти е отпуснато, ще ти е по-лесно да преодолееш страха. Точно така. Облегни се на стената. Мога да ти помогна да останеш в това състояние, без да замъглявам съзнанието ти. Разбираш ли?
Джоузеф обърна главата си и погледна Никанж, пос-ле я извърна настрани. Движенията му бяха бавни, апатични, прикриваха истинските му емоции. Никанж се премести и седна до него, но продължаваше да го държи.
– Страхуваш се по-малко от преди – каза то. – Даже това, което чувстваш сега, бързо ще отмине.
Лилит следеше работата на Никанж, знаеше, че само леко ще го упои – вероятно ще стимулира отделянето на собствените му ендорфини, за да се чувства по-спокоен. Думите на Никанж, звучащи тихо и уверено, само подсилиха чувството за сигурност.
Джоузеф въздъхна.
– Не разбирам защо така се плаша от теб – каза той. Не звучеше изплашен. – Не изглеждаш толкова страшно. Просто си... много различен.
– В света на животните различието между отделните видове на първо място означава заплаха – отговори Никанж. – Различното е опасно. Може да те убие. Това е валидно за животинските ви предци и за най-близките ви родственици от животинския свят. Това правило важи и за вас. – Никанж отпусна пипалата на главата си. – За вас е по-безопасно да преодолеете страха си индивидуално, отколкото като част от голяма група. Затова и направихме така.
Погледна към двойките и отделните хора, всеки един от тях беше придружен от оолои.