Брат й се изсмя.
— Веднъж яздех един мустанг право към нея и вдигах толкова шум, че можех да събудя и умрелите — каза Конър на Кейс, — а когато тя свали погледа си от ястреба, така подскочи, сякаш бях изскочил от земята.
— Късметлия си, че не те е застреляла — каза Кейс.
— Това беше преди тези ку… — започна Конър.
Сара се вцепени.
— Ъъъ…преди тази банда да дойде в Спринг Каниън — довърши той. — До тогава не се разхождахме непрекъснато въоръжени.
Кейс погледна към по-младия мъж. На колана му имаше кобур с револвер. Забеляза, че оръжието е преправено така, че да стреля с метални гилзи. Съмняваше се, че Ют е направил това.
„Дано Конър е поне наполовина толкова добър с този револвер, колкото си мисли, че е. В противен случаи ще отхапе по-голяма хапка от Калпепърови, отколкото той и Ют са в състояние да сдъвчат.“
— Ще се грижа за сестра ти вместо теб — каза той, гледайки над главата на Сара.
Конър я погледна.
— Сестричке?
— Върви, ще се оправя.
Но брат й продължаваше да се колебае. Изгледа Кейс с преценяващ поглед.
— Тя ще е в безопасност — каза Кейс равно. — Имаш думата ми.
Конър отново го изгледа, после кимна. Тръгна заедно с Ют към малката колиба на около двеста метра от къщата, в която си правеха сауна. По пътя на няколко пъти погледна назад през рамо.
Сара му махаше всеки път.
— Той е много загрижен за теб — каза Кейс.
Изражението й се промени. Не й се мислеше, защо Конър проявява такава загриженост към нея точно в този момент. Два пъти я беше намирал пребита от бой след пиянските запои на Хал.
— Той е добро момче — каза тя.
— Но ръстът му е като на мъж.
— Той е на петнайсет.
— Достатъчно голям, за да убива.
Сара го погледна. Това, което видя в очите му, я изплаши.
— На толкова години ли беше, когато отиде на война?
— Да.
Нищо в отговора му не подсказваше, че би искал да продължи темата, но Сара не можа да се сдържи:
— Сам?
— Не. Принудих по-големия си брат Хънтър да дойде с мен.
— А да не би той…
— Хънтър оцеля — каза Кейс рязко, — но не и семейството му.
— Звучиш така, сякаш се обвиняваш за това?
— Така е.
— Но ти си бил просто момче.
Той я погледна. Очите му бяха студени като зимна нощ.
— Да оседлая ли Крикет, или не е нужно да се отдалечаваш, за да пуснеш ястреба?
— Обикновено се изкачвам по южното било и вървя още около миля нататък. Така пилетата ми не са първият обект, който привлича вниманието на ястреба.
— Ще оседлая Крикет.
— Не е необходимо да идваш с мен. Сигурна съм, че не ме заплашва никаква опасност. Не сме забелязвали никакви следи от хората на Муди или от Калпепърови, откакто…
Сара въздъхна и млъкна. Говореше на себе си.
Кейс вървеше към навеса, в който държаха седлата юздите и другите принадлежности за конете.
Конър бе същият, когато не иска да се вслуша в здравия разум. Непредсказуеми същества са това мъжете!
Затвори вратата на къщата зад себе си и започна да говори нежно на ястреба. Крилете на птицата трепнаха. Тъй като беше привързан за клонката си със здрави кожени връзки, ястребът не се и опитваше да полети.
— Здравей, мой силен пернати приятелю — промълви тя. Ястребът се размърда сякаш предусещаше свободата.
— Да, да — продължаваше тя успокоително — Следващата мишка и змия, които ще изядеш, ще си бъдат твоя собствена плячка. Повече никой няма да ти тъпче насила храната в гърлото.
Докато говореше, тя сложи кожената качулка на главата на птицата. Ястребът веднага се вцепени, защото не можеше да вижда.
Преди Сара да е успяла да вземе жилетката и шапката си, Крикет вече потрепваше пред вратата.
— Сара? — извика Кейс. — По-добре да побързаш, ако искаш да стигнем горе, преди да е залязло слънцето.
— Бързам.
Но в гласа й не прозвуча никакво нетърпение. Протегна ръце към ястреба. Знаеше много добре, че хищните птици могат да усещат настроението й.
Внимателно свали ястреба от клонката му и го сложи на ръката си.
— Ето, ето, не е нужно да се притесняваш — мърмореше тя тихо. — И друг път си бил на ръката ми.
Отправи се към вратата. Птицата беше напрегната. Дори и с качулка успя ваше да усети разликата да си под открито небе. Жълтата му човка се отвори широко, когато нададе висок, пронизителен писък.
Крикет изпръхтя.
— Спокойно, глупчо — успокои го Кейс. — Твърде си голям, за да ставаш за вечеря на ястреба.
Сара вдигна поглед към едрия жребец. На лицето й беше изписано съмнение.
Кейс слезе от коня. Единствено лекото колебание, което показа, преди да стъпи на ранения крак, подсказваше, че в продължение на три седмици се е борил за живота си.