Нетърпението караше хората да допускат грешки.
Конете останаха тихи, докато той прерязваше юздите им. Използва кожата, за да спъне краката им.
Сега вече беше време да разбере дали тези момчета наистина са пияни.
Тръгна безшумно обратно към къщата. Всъщност беше толкова безшумен, че за малко не настъпи единия от нападателите.
— Ръсти? — прошепна човекът — Какво, по дяволите, правиш тук? И твоят ред с момичето ще дойде, когато…
Думите заглъхнаха в същия момент, в който Кейс извади ножа си от канията.
Нощта беше прекалено тиха.
В съзнанието му се надигнаха спомени, черни като самата нощ.
Въздухът е прекалено сух. Дърветата не шумолят. Наблизо не горят лагерни огньове.
Но имаше едно нещо, което не се бе променило. Смъртта все още миришеше по същия начин, както по време на войната.
От лявата му страна отново се дочу бухане на бухал.
Отдясно не помръдна нищо.
Кейс кротуваше. Последния път бе чул двама мъже Надяваше се, че мъртвият не беше един от двамата, които си даваха сигнали.
Отляво отново се чу бухане. Проклятие! По-добре да отговори.
Беше трудно, но се опита да нададе вика на бухала толкова зле, колкото го правеха хората на Муди.
Отляво се дочу някакъв слаб звук.
Триене на клонки в еленова кожа. Нападателят сигурно е в онзи храсталак.
Бавно и безшумно, Кейс се запромъква към мястото.
Една сянка, в която само добре обучен нощен боец като него би разпознал човек се измъкна от храсталака и се спря.
„Виждаш ли го, Конър — попита той наум. — Ще отиде към задната стена на къщата, ако го изпусна.“
Но Кейс нямаше намерение да го изпуска. В ушите му още звучаха последните думи на мъртвия.
Кейс беше сигурен, че не ставаше въпрос за Голямата Лола.
Къде ли е третият? И защо е толкова тих?
Човекът в храсталака отново се размърда.
Кейс безшумно се движеше към него.
Надяваше се, че Конър го е разбрал добре. Ако изпразни пушката си в този мъж, със сигурност ще улучи и него.
Кейс беше почти на два метра от нападателя, когато той усети, че нещо не е наред. Обърна се бързо и извади пистолета си.
Но прикладът на пушката го удари през лицето и той се строполи на земята със сподавен звук.
Кейс се върна под прикритието на високите храсти толкова бързо, колкото се бе появил в откритото пространство.
Бандитът продължаваше да лежи там, където бе паднал.
Отново настъпи тишина.
Кейс дишаше дълбоко, но почти безшумно и напрягаше слуха си за някакъв знак от третия нападател.
Но не чуваше нищо, освен неестествената тишина на нощта.
Явно третият не е толкова нетърпелив да сложи мръсните си ръце върху Сара, както другите двама.
Минаха около пет минути и в нощта отново започнаха да звучат обикновените звуци. Кейс се приготви за дълго чакане. Беше играл тази смъртоносна игра много, много пъти преди това. Първият, който изгубеше търпение, обикновено умираше.
Зад него изведнъж отново настъпи тишина.
Космите на врата му настръхнаха. Хвърли се на земята само секунда преди два пистолети и изстрела да нарушат тишината, последвани от още един.
През клонките, край главата му профуча олово. Той бързо насочи револвера си към мястото, където бе видял проблясването на пистолета и ответният му изстрел заглуши четвъртия изстрел на нападателя.
Бандитът изстена.
Дори и да беше издал друг звук, той беше заглушен от шума, който Кейс вдигаше, докато заемаше нова позиция. Знаеше, че проблясването на пистолета му е издало и неговото местонахождение.
Докато се претъркулваше, осъзна, че няма къде да се скрие. Бандитът беше твърде близо, за да може да го заблуждава достатъчно дълго.
Петият куршум мина през ръкава на Кейс, а следващият разпиля парчета листа и дървесна кора покрай лицето му.
От тъмното се чу как револверът се зарежда отново.
Кейс натисна спусъка на втората цев на пушката си и бързо се хвърли в обратната посока. Преди още да е паднал на земята, револверът вече беше в ръката му.
Полагайки усилия да диша безшумно, той зачака.
Не последва друг изстрел.
Чу се стон, после силен звук, сякаш някакво огромно животно се влачеше през храсталака, после тупване… И нищо повече. Кейс чакаше.
Студена пот се стичаше по лицето и гърба му. Не се чуваше никакъв звук. Той продължаваше да чака.
Дълго след като всеки друг мъж на неговото място би помръднал, Кейс продължаваше да лежи съвсем неподвижно. Очите му бяха присвити. С револвер в ръка, той чакаше с всичкото търпение, на което се беше научил по време на войната.
Чакаше така, както изчакваше смъртта. Търпеливо. Неумолимо.