Изпукаха клонки и несигурни стъпки се насочиха към мястото, където се криеше. Той не помръдна.
Бандитът не се и опитваше да бъде безшумен. Просто искаше да се увери, че Кейс е мъртъв.
В момента, в който нападателят видя тъмната, неподвижна фигура, той извади револвера си и го насочи.
Три изстрела отекнаха в нощта.
И всичките бяха насочени към бандита.
Но когато този път падна вече нямаше театрални стонове. Просто се пльосна на земята по очи и остана там.
С насочен револвер, Кейс се изправи на крака, направи няколко крачки и ритна мъжа така, че да види лицето му.
На главата му имаше сомбреро, но дори и на оскъдната светлина дългото мършаво тяло на бандита, тясното му лице и сламенорусата коса не можеха да бъдат сбъркани.
„Проклет да си — помисли си Кейс, изненадан. — Защо не яздеше мулето си? — И кой ли Калпепър си?“
Но нямаше отговор на този въпрос.
Всъщност нямаше голямо значение. И без това нямаше особена разлика между тях.
Като се изключи Аб, разбира се. Този приятел може да учи и дявола на проклетия.
Кейс приклекна във високия храсталак. Зареди набързо револвера и пушката си. Патроните влязоха почти безшумно.
Той отново зачака.
Този път нищо не помръдна, макар че доста дълго се ослушва.
Въздъхна дълбоко. Чак сега забеляза, че му е студено, че раненият му крак пулсира и че лицето му е охлузено там, където го бяха ударили парчетата дървесна кора.
Трябваше да оближе два пъти устните си, докато успее да нададе вика на ястреба, за който се бяха уговорили с Конър.
Накуцвайки, той се отправи към къщата. Въпреки че не очакваше да се натъкне на още бандити, той не притъпи вниманието си. Стараеше се да се прикрива в сенките колкото е възможно по-добре.
Като предпазна мярка изсвири още веднъж, когато застана пред входната врата.
От вътрешността на къщата му отговориха по същия начин. Вратата се отвори. На слабата лунна светлина се очерта силуетът на Конър.
Пушката му беше насочена към корема на Кейс.
— Виждаш ли? — каза Конър, свали оръжието и отстъпи настрани. — Казах ти, че всичко ще е наред.
Сара се втурна покрай брат си.
— Кейс? — обади се тя дрезгаво — Ранен ли си?
Гласът й трепереше, както и ръцете й, които се плъзнаха по тялото му.
— Изморен, мръсен и малко понатъртен — каза той и затвори вратата след себе си — Нищо достойно за притеснение.
— Запали лампата — каза Сара на брат си. Конър погледна към Кейс и той кимна.
— Какво се случи? — попита момчето.
— На зазоряване ще имаме малко повече работа с лопатите.
Конър запали лампата и в колибата стана светло.
— С лопатите, така ли? — отново се обади той и погледна към Кейс.
— Нещо нередно на поста? — попита Кейс.
— Колко са убитите? — настояваше момчето. — Как така ги откри, преди да са открили теб? Къде…
— Достатъчно — прекъсна го рязко Сара. — Кейс едва се е надигнал от леглото, бори се за живота ни, рискувайки своя, а сега ти го отегчаваш до смърт.
— Но…
Един блестящ сребрист поглед накара Конър да млъкне.
— По дяволите — измънка той. — Ти сякаш смяташ, че още съм в пелени.
Тя не му обърна внимание.
— Седни — каза вместо това на Кейс. — Тече ти кръв.
— Няма за какво… — започна той.
Сара избухна.
— Няма ли просто да млъкнеш и да седнеш! — извика тя. — Омръзна ми да ми дават заповеди мъже, които са пораснали само на ръст, но не и на ум!
Кейс я изгледа продължително, но седна на един от двата стола, които бяха единствените в къщата.
Сара погледна към брат си, очевидно търсейки си друг обект, върху който да излее гнева си.
— Хм — изсумтя Конър. — Мисля, че е време да отида да сменя Ют.
— Отивай — каза Кейс, — но си отваряй очите на четири.
— Има ли още бандити? — попита момчето със зле прикрито нетърпение.
— Само ако са яздили по двама на кон, но се съмнявам, че тези дребни мустанги могат да носят такава тежест.
— Ют сигурно ще се чуди за какво е била стрелбата. Какво да му кажа?
— Да донесе една лопата — намеси се грубо Сара.
Конър отвори вратата и излезе, без да каже нищо повече.
— Благодаря ти, че успя да задържиш сестра си в къщата — извика след него Кейс.
— Беше удоволствие за мен — беше отговорът и смехът му звънна в нощта. — Трябваше да я чуеш, когато я натиснах, за да не мърда. Не предполагах, че знае толкова много псувни. По дяволите, хващам се на бас, че дори Голямата Лола не би могла…
— Конър Лоусън! — обади се заплашително Сара. Чу се смях и това още повече вбеси сестра му.
— Сигурно е заслужавало да се чуе — каза Кейс равно.
Върху пребледнялото й лице избиха две яркочервени петна После забеляза леката присмехулна извивка в ъгълчетата на устните му.