— След теб!
— Война ли смяташ да започваш? — попита тя, слизайки от мустанга.
— Не бих искал да разочаровам някой Калпепър, ако дойде насам, търсейки добра порция олово.
Гласът му беше сух и в очите му нямаше хумор. Беше изглеждал по същия начин в нощта, когато се върна в къщата след убийството на тримата бандити.
Без да казва и дума, Сара спъна кобилката, взе пушката си и лопатата и се отправи към развалините с бърза крачка. Опитваше се да не мисли колко много се бе страхувала, докато чакаше в къщата заедно с Конър, без да знае дали Кейс е жив, или мъртъв, дали не умира в момента сам в студената нощ.
Два пъти бе тръгвала към вратата. Първия път Конър я спря, като просто я хвана за ръката, но втория бе принуден да се бори с нея и да я притисне към пода, за да й попречи да излезе навън.
Сложила пушката и лопатата на рамо, тя се запрепъва нагоре по баира. Мокасините й, направени от Ют, бяха почти нови. За нещастие, острите камъни скоро щяха да пробият еленовата кожа.
Малко преди да стигне до развалините, тя спря, за да си поеме дъх.
— Дай ми лопатата — каза Кейс.
— Не е редно да носиш… — започна тя, обръщайки се към него, но бързо се отказа.
Подаде му тежката лопата, но задържа пушката.
Без товара останалата част от пътя й се стори много по-лесна. Ако лопатата или пък раненият крак затрудняваха вървежа на Кейс, това въобще не пролича.
Замислените й сиви очи огледаха порутените стени и камарите камъни.
— Къде искаш да копая? — попита той.
— Нека първо да поразгледаме наоколо. Може пък да имаме късмет.
— Купища сребро, блестящи на слънцето?
— Или по-скоро изгнили кожени торби, пълни с монети — отвърна тя.
Тя се завъртя на пета и се насочи към първата стая.
— Стой далеч от стените — обади се Кейс.
— Правила съм това и преди.
— Просто стой далеч от стените. Изглеждат така, сякаш само да кихнеш, и ще се срутят.
Тя стисна устни, но споменът затова, как я бе усмирил брат й, беше все още твърде пресен.
„Мъжете са упорити същества — помисли си тя. — Защо просто не оставят жените да си вършат работата. Защо непрекъснато трябва да се месят?“
Постара се да стои далеч от стените, докато разглеждаше стаите една след друга.
Кейс раздвои вниманието си, наблюдавайки я и оглеждайки се за евентуални неканени гости.
Беше много по-интересно да наблюдава нея. Тя се движеше с подчертана грациозност и това го накара да си спомни колко приятно му беше, когато гърдите й докосваха крака му, докато сменяше превръзките му. Мисълта отново да се наслади на това усещане, но този път без рани и без дрехи, които да му отвличат вниманието, предизвика познатия ефект върху слабините му.
Проклятие! По-добре е да я ядосва непрекъснато. Няма да е трудно, като се има предвид колко е независима.
Но това, което в действителност искаше да направи, бе да целува заобленото й, женствено тяло, докато то се разтопи и потече като мед по езика му.
„Мисли си за нещо друго“ — заповяда си той.
Но това беше много трудно дори когато не я виждаше.
Когато Сара най-после се появи отново, палтото й беше разкопчано, шапката й беше килната назад, а връзките на ризата й от еленова кожа бяха развързани, за да може тялото й да диша.
Кейс беше сигурен, че под разхлабените връзки може да види кадифената сянка между гърдите й. Не искаше нищо друго, освен да зарови лице в топлата, ароматна плът.
— Е? — попита той грубо.
— Няма сребро.
— Успях и сам да се досетя. Някакъв знак, че тук е имало някой, след като са си тръгнали индианците?
— Има няколко места, на които скоро е пален огън, но Ют и Конър ловуват в този каньон, а и Хал сигурно е търсил тук…
Тя сви рамене и млъкна.
— Покажи ми къде да копая — каза Кейс след малко.
— Не бива да копаеш. Раната ти едва е заздравяла.
— Кракът ми си беше съвсем наред, когато трябваше да копая преди няколко дни — отговори той равно.
Сара се намръщи. Беше загубила и този спор. Той също се бе включил в копаенето на гробове за бандитите заедно с Ют и Конър.
— Добре — глухо каза тя. — Копай ако щеш и до Китай, все ми е едно.
— Съмнявам се, че отчетата са скрили среброто толкова надълбоко. Те са смятали, че ще стигнат до ада дълго преди да открият нови езичници, чиито души да спасяват.
Устните й се разтегнаха в усмивка Сара искаше да я скрие от него, затова се обърна настрани.
— Ще ти покажа къде да копаеш.
Копаенето беше доста по-бавно, отколкото първоначалният оглед. Почвата беше твърда като камък.