Не след дълго Кейс свали шапката и сакото си. После разкопча черната си вълнена риза до кръста, започна да я изважда от панталона си, но изведнъж спря. Погледна към Сара.
— Давай — обади се тя. — Няма да припадна.
Но не спомена нищо за това, че го е виждала и съвсем гол. Просто не беше необходимо.
И двамата го знаеха и самата мисъл за това нажежаваше пространството между тях.
Кейс съблече ризата си, метна я на един клон и отново взе лопатата. Къдравите черни косми по гърдите му образуваха стесняваща се пътечка надолу към колана на панталоните му.
Сара знаеше какво има по-надолу.
Дишането й се учести и тя бързо извърна поглед. От стомаха й тръгна гъделичкаща вълна и постепенно обхвана цялото й тяло.
„Какво ми става! — мислеше си отчаяно тя. — Не съм някое невинно момиченце, което да се впечатли чак толкова от голите гърди на един мъж.“
Но тя беше развълнувана от полуголото му тяло. А също така беше толкова очарована, че не можеше задълго да задържи погледа си другаде.
Кейс изпълваше очите й.
Плавните му движения бяха комбинация едновременно от сила и грация, които й напомняха за полета на орел.
Някой ден и Конър ще стане такъв. Силен, бърз, гъвкав.
Съвсем пораснал. Мъжествен.
Тази мисъл я накара да почувства едновременно болка и удоволствие. Болка, защото Конър растеше прекалено бързо. Удоволствие, защото се превръщаше в един изключителен мъж.
Но никой мъж не може да бъде толкова красив, колкото Кейс. Не и за мен. Кейс е… специален.
— Тук няма нищо, освен останки от стените — обади се Кейс.
— Опитай ей там.
Дрезгавата нотка в гласа й го накара рязко да вдигне глава. Сара гледаше към каньона, където бяха оставили конете.
— Не се притеснявай — каза й той. — Крикет няма да отиде никъде, въпреки че не е спънат.
Тя кимна, без да го поглежда. После надигна лицето си срещу вятъра, за да охлади пламналите си бузи. Не осъзнаваше, че това движение надига гърдите й.
Кейс се загледа в нежните женствени извивки, притиснати към еленовата кожа на ризата й. Кръвта му кипна и той се възбуди неимоверно бързо, но напоследък вече беше свикнал.
Но това не означаваше, че му харесва. Въобще не му харесваше.
Ако се чувстваше по този начин с всички жени, щеше да е съвсем друго нещо.
Но само Сара можеше да причинява такъв бърз ефект върху тялото му.
Той изпсува наум, премести се на около пет метра по протежение на стената и отново започна да копае.
Беше благодарен, че физическото усилие му помага да не обръща чак такова внимание на сексуалното си желание спрямо младата вдовица, която го наблюдаваше със сивите си очи.
Лопатата се удари в нещо, което не беше нито камък, нито пръст. Без да обръща внимание на болката в бедрото си, Кейс коленичи и започна да рови с ръце в тухлите. Появиха се останки от керамични съдове. Той оглеждаше всяко парче поотделно, преди да го остави настрани.
— Какво е това? — попита Сара нетърпеливо.
— Все още не мога да кажа.
Тя изтича нагоре и застана до него.
— Стой настрана! Не искам да си близо до стената.
— Но ти си близо до нея.
— Това е нещо съвсем различно.
Тя не си направи труда да спори с този човек, на когото липсваше всякаква логика. Просто остана на мястото си и продължи да го наблюдава.
Но вместо да гледа там, където се забиваше лопатата, погледът й беше прикован към мускулите на гърба му. Гладката кожа сякаш молеше да бъде погалена.
Ръката й беше почти до рамото му, когато тя осъзна какво всъщност прави. Дръпна бързо пръстите си, сякаш се беше опарила.
Какви са тези мисли? Никога преди не бе изпитвала желание да погали мъж.
Преди да се появи Кейс.
Нямаше представа защо той я привлича така неудържимо. Знаеше само, че това е факт. Някъде дълбоко в него имаше нещо, което събуждаше в нея непознати чувства.
Точно както тя събуждаше чувства в него, въпреки че той се опитваше да не обръща внимание на това.
„Не искам да те желая. Това означава, че не всичко в мене е умряло, както се бях надявал.“
Тя не спираше да се пита дали способността му да обича все пак не е била победена изцяло от войната.
Изхвърляйки още парчета тухли, Кейс се наведе внимателно в дълбоката до гърдите му дупка.
— Ето го — обади се той триумфално.
— Среброто?
Той не отговори.
— Какво намери? — отново попита тя.
— Не си събличай ризата.
— Защо? Ти съблече твоята.
Главата му рязко се вдигна и той веднага забеляза, че Сара не гледа към ръцете му. Гледаше го така, както някое дете гледа полуразопакован коледен подарък.
В този момент му се прииска да я съблече.
„Не ставай по-глупав, отколкото Господ те е създал — скара се той на себе си. — Ти я съблазняваш и много добре знаеш, че съвсем скоро тя ще започне да си мечтае за домашно огнище, за къща и деца.“