— Ти ядеш змии — каза Конър.
— Те не са хлъзгави, а рибите са хлъзгави като сополи.
Сара се покашля.
— Извинете — промърмори Ют. — Трябва да отида за дърва.
— Добра идея — каза Сара, гледайки към брат си. — Вземи дорестия мустанг, той е свикнал да носи товар.
— По дяволите, знам това — измънка Конър.
Сара не отговори. Брат й беше прав. Той беше този, който научи кобилата да носи толкова много товар.
Но навикът да дава заповеди на по-малкия си брат не можеше да бъде изкоренен лесно.
— Съжалявам — каза тихо Сара.
Изненадан, Конър се обърна и погледна към сестра си.
— Не би трябвало да ти казвам неща, които вече знаеш — обясни тя. — Ще се постарая друг път да не го правя.
Той й се усмихна с нежност, от която в очите й бликнаха сълзи.
— Няма нищо — каза той. — Понякога имам нужда от напомняне.
Тя се усмихна, отиде при брат си и бързо го прегърна. Въпреки че все още не беше силен като мъж, главата й стигаше до брадичката му.
— Непрекъснато забравям колко си пораснал — каза тя.
— Той също — обади се Лола. — Непрекъснато се препъва в разни неща с тези негови огромни копита.
Конър се засмя и излезе от къщата.
— Какво има за вечеря? — извика той от отвън.
— Фасул — извикаха едновременно Сара и Лола.
— Господи, какво изкушение! — извика той в отговор. — Не съм ял фасул от,… от два-три часа.
— Има и яребици — добави Сара.
Вратата бързо се отвори.
— Яребици?
— Кейс ги застреля.
— Е, поне няма да се налага да търсим олово — каза брат й. — Просто ще го извадим от зъбите си.
— Не ги застреля с пушката си. Очите на Конър се разшириха.
— А с какво?
— С револвера.
— Чиста загуба на куршуми — вметна Лола.
— Всяка с по един изстрел — продължи Сара. — Три птици. Три патрона. Най-бързата стрелба, която някога съм виждала.
Веждите на Лола подскочиха нагоре. Конър подсвирна.
— Това е добра стрелба. Много добра — възкликна Лола. — Нищо чудно, че е оцелял след онова представление с Калпепърови.
— Беше на косъм — обади се Сара глухо.
— Момиче, не съм чувала някой досега да е оцелявал след престрелка с Калпепърови.
— Ха! — възкликна Конър. — А пък аз си мислех, че не е чак толкова добър с револвера.
— Защо? — попита учудено Сара. — Само защото е бил прострелян?
— Не. Защото не е отрязал цевта, нито пък е променил с нещо спусъка, за да стреля по-бързо.
— Това са салонни номера — обади се Лола.
— Може би, но тези номера помагат на Калпепърови да са по-бързи и от светкавица.
— На това ли те учи Ют, когато се предполага, че трябва да вършите задълженията си? — попита Сара.
— Adios — каза брат й и затвори вратата след себе си. — Ще се върнем, преди да се е стъмнило.
— Конър Лоусън! — извика тя. — Отговори на въпроса ми!
Тишината, която последва, бе по-красноречива и от думи. Тя се обърна към Лола.
— Не искам Ют да учи Конър на такива номера — каза Сара равно.
— Не го казвай на мен, а на брат си. Той е този, който непрекъснато досажда с въпроси за револвери и всякакви оръжия.
Сара прехапа устни и се обърна. Много внимателно постави мъничките съединени кани в една естествена ниша между дъските.
„Трябва да намеря това съкровище — помисли си тя. — Трябва да го намеря.“
Но днес не беше постигнала никакъв напредък.
Кейс бе изкопал още няколко дупки само за да намери изпочупени керамични съдове и останки от огън. Около развалините нямаше никакви следи, че скоро там е стъпвал човешки крак.
— Слушаш ли ме? — попита Лола нетърпеливо.
Стресната, Сара се обърна.
— Казваше ли нещо?
— По дяволите!
— Съжалявам. Просто… си мислех нещо.
— Тогава помисли за това! Трябва да си доволна, че брат ти има зорки очи, бързи ръце и достатъчно смелост, за да ги използва в борба. Тези Калпепърови не са израснали в църква. Те са проклети до мозъка на костите си. Всеки един от тях.
Сара погледна нагоре. Суровият тон на по-възрастната жена се подсилваше от строгата гънка на устните й.
— Някога си познавала Калпепърови, нали? — попита Сара. — Не само Аб, а целия клан.
— Израснах близо до тях. Майка ми простреля един от чичовците на Аб из засада, защото се опита да ме насили, когато бях на дванайсет. За съжаление, не можа да го убие.
Сара изглеждаше шокирана, а и се чувстваше по същия начин.
— Не е бил първият — продължи Лола, — нито ще бъде последният. Майка ми ме научи да се отбранявам. — По-възрастната жена сви рамене и се усмихна. — Само го споменавам, за да разбереш, че не бива да забраняваш на Конър да прави това, което ще го научи да се защитава.
— Не искам той да се учи на такива неща — каза Сара с тих, отчаян глас.