— Мъжете правят това, което трябва да се направи, а жените си кротуват.
Сара стисна устни. Искаше й се да спори, но знаеше, че трябва да се пребори със себе си, а не с Лола.
По дяволите дървата за огрев! Ще търси испанското съкровище утре, вдругиден и по-вдругиден.
И ще го намери.
Трябва да го намери.
— Като говорим за жените и мъжете — продължаваше Лола, — изглеждаш ми малко понапълняла.
— Моля? — Сара премига, объркана.
— Знаеш откъде идват бебетата, нали?
Сара усети как бузите й пламват, като си спомни как къпеше Кейс, когато беше заспал.
Той наистина беше в състояние да й направи бебе.
— Той не би ме насилил — каза тя глухо.
— Няма да му се наложи. Или още не си го разбрала?
— Кое?
Голямата Лола разпери ръце.
— Знаеш всичко, което пише по книгите, но нищо за живота!
Сара не отговори.
— Ти искаш Кейс — продължи Лола с равен глас. — Всичко е толкова просто и ясно.
— Дали го искам или не — това няма значение. Той не ме иска.
— Глупости. Но на теб трябва да ти се говори направо, освен ако не искаш да гледаш бебето на Кейс. Искаш ли?
— Това няма значение. Той няма да ме докосне по този начин.
— По дяволите, момиче, те всички в началото говорят така.
— Кейс не ме желае — каза рязко Сара. — Поне така ми каза.
Лола премига.
— И как така?
— Не иска да изпитва никакви чувства.
— Човек, който не изпитва никакви чувства, е мъртъв човек.
Сара се усмихна уморено и поклати глава.
— За вдовица ти наистина си доста зелена — каза Лола. — Как си се предпазвала от забременяване, докато съпругът ти е бил жив? Или пък сигурно той е бил прекалено стар?
— Обикновено беше твърде пиян, за да може да свърши някаква работа.
Широките рамене на Лола се разтресоха в беззвучен смях. После бръкна в джоба на панталоните си, извади една малка кожена торбичка и я подхвърли.
Сара я хвана инстинктивно. Беше съвсем лека.
— Какво е това? — попита тя.
— Парчета от една гъба. Кейс не е пияница и въобще не е толкова стар, че да не може да посее някое бебе в корема ти.
Сара погледна кесии ката.
— Е?
— Е, когато ти се прииска, накисни едно от парчетата в оцет и го сложи там, откъдето ти тече кръв всеки месец. Сложи го колкото можеш по-навътре. А после направи това, което трябва да направиш.
— И няма да забременея, това ли искаш да кажеш?
Сара отново погледна към малката кесийка и се помоли бузите й да не са толкова червени, колкото ги чувстваше.
— Няма от какво да се срамуваш — каза Лола. — Казвали са ми, че на някои жени им харесва.
По тялото на Сара премина тръпка на отвращение.
— На мен не ми харесваше — каза тя тихо.
— И на мен не ми харесваше особено, докато не се появи Ют. Ако харесваш мъжа, е поносимо. Колкото повече го харесваш, толкова е по-поносимо.
Сара й подаде кесийката.
— Вземи я. Няма да ми трябва.
— Конър отвърна същото преди няколко седмици, когато му каза да вземе сакото си. И какво се случи?
— Той не го взе.
— И после се прибра, подвил опашка и полумъртъв от студ.
— Аз не съм Конър.
— По дяволите, момиче, разбира се, че не си. Той не може да носи дете в корема си.
Сара сграбчи ръката на Лола, сложи кожената кесийка на дланта й и стисна пръстите й.
Старата жена сви рамене и пъхна кесийката обратно в джоба на панталоните си.
— Ако промениш решението си, обади ми се.
Сара кимна, но си помисли, че има и по-лоши неща от това да роди бебето на Кейс. Много по-лоши.
— Сара, будна ли си?
Тихият глас на Ют я събуди толкова внезапно, че сърцето й заби бързо.
— Какво има? — прошепна тя. — Бандити ли?
— Не. Кейс.
— Какво е станало?
— Така се мята и стене в съня си, че може да събуди и умрелите.
Тя се замисли. Не беше го виждала от вчера следобед, когато излезе от къщата, когато всички останали се възхищаваха на глинената миниатюра.
— Болен ли е? — попита тя.
— Не, госпожо. Просто е много неспокоен. Вика разни имена.
Също както когато беше в треска. Дали отново вика скъпоценната си Емили?
— Събуди го — нареди тя.
— Не, мадам. — Ют беше категоричен.
— И защо не?
— Последния път, когато събудих човек, който се мяташе и стенеше насън, той за малко не ме уби, преди да дойде на себе си. А Кейс не би позволил и косъм да падне от главата ти, камо ли самият той да ти навреди.
— Добре — съгласи се тя и отметна завивките. — Конър на билото ли е?
— Да, госпожо.
— Иди да поспиш. Аз ще се погрижа за Кейс.
— Хм, госпожо.
— Какво?
— Може би първо ще трябва да му поговориш тихичко, преди да го сграбчиш за рамото.