— И преди съм си имала работа с диви животни — отвърна тя сухо.
Ют се изсмя.
Сара намъкна дрехите си, сграбчи една жилетка и се втурна навън.
Небето представляваше една прекрасна картина от черни и сребристи тонове. Красотата му й спря дъха.
Но когато усети студа, тя потрепери и се запъти към голямото дърво, под което Кейс бе установил „лагера“ си.
Ют беше прав.
Кейс се въртеше, трепереше и бълнуваше. Гласът му беше тих, но Сара беше сигурна, че името на Емили се споменава най-често.
Внимателно се приближи към него. Искаше й се да го гушне в прегръдката си и да го успокои. Беше правила същото за Конър, когато той спеше неспокойно след наводнението.
Но вместо да докосне Кейс, тя коленичи там, където не би могъл да я достигне. Той беше воин, заспал сам, извън къщата. Ако някой го докоснеше сега, той не би си помислил, че е приятел.
— Кейс — каза тя тихо. — Аз съм — Сара. Всичко е наред. Аз съм тук. Ти си в безопасност. Всичко е наред.
Повтори го няколко пъти, като се стараеше гласът й да звучи успокоително.
След известно време той спря да се мята. Продължаваше да е неспокоен, но вече не трепереше като животно, хванато в капан.
— Точно така — мълвеше тя. — Всичко е наред. Никой няма да ти причини зло. Няма да им позволя.
Приближи се към него, като не спираше да говори. Думите й бяха смесица от разумни доводи и глупости, но го успокояваха.
Когато погали ръката му, той въздъхна. Ръката му се вкопчи в нейната и той я придърпа към себе си.
— Емили! Помислих си, че те няма. Гушни се при мен и заспивай. Чичо Кейс няма да позволи на духовете да дойдат.
Сара беше твърде изненадана, за да се отдръпне, когато той погали косата й, притисна главата й към гърдите си и придърпа завивките върху нея.
Нямаше нищо сексуално в действията му. Сякаш тя беше дете, а не жена.
Чичо Кейс! Нима неговата обичана, изгубена Емили е племенницата му?
Започна да го буди, за да му каже, че тя не е Емили. Пълното спокойствие на тялото му я спря. Той вече не се въртеше, не се бореше с това, което само той можеше да види. Тялото му беше отпуснато, спокойно.
Въздъхна дълбоко и я притисна към себе си. Постепенно ударите на сърцето му се нормализираха, което беше знак, че е заспал дълбоко.
Известно време тя слушаше сърцето му под бузата си и наблюдаваше прекрасното звездно небе над главите им. Така притисната към Кейс вече не й беше студено.
Пое си дълбоко въздух и усети аромата на дърво, на вълна и на мъж. Въздъхна и се сгуши в него. Харесваше й да усеща ръката му около раменете си и топлия му дъх в косите си.
Топлината на тялото му сякаш проникваше в самата й душа. Тя се отпусна. Откакто наводнението отне живота на родителите й, тя не се беше чувствала толкова спокойна.
Би трябвало да се върне в къщата. Кейс вече е добре. Започна с нежелание да се отдръпва от него, от спокойствието и топлината на постелята му.
Ръката му я стисна здраво и не й позволи да си тръгне.
— Кейс? — прошепна тя — Буден ли си?
Той не отговори.
Тя почака, докато ръката му се отпусна, после отново опита да стане.
Ръката му отново я стисна. Промълви нещо и се размърда неспокойно.
— Тихо — промълви тя успокоително. — Всичко е наред. Няма да те оставя.
За известно време, добави наум.
Въздишайки, Сара отново се отпусна и се загледа в нощното небе.
Повече не се опита да си тръгне. Заспа дълбоко, притисната към Кейс.
Глава 13
Кейс се събуди преди изгрев слънце. Не му беше присъщо да се буди така — бавно и мързеливо. Обикновено скачаше на крака още щом отвореше очи. Изпитваше някакво усещане за спокойствие.
„Господи — помисли си той сънливо. — Отдавна не съм имал чувството, че Емили лежи до мен.“
Внезапно осъзна, че тежестта върху ръката му не е от детско тяло.
До него беше легнала жена. По раменете и ръцете му се разливаше водопад от дълги, гъсти женски коси. Във въздуха се носеше топлото, приятно ухание на жена.
И на рози.
Сара.
Бързо отвори очи. Над главата му имаше дърво. Между клоните му проблясваха звезди. Луната беше залязла. Зората придаваше розов оттенък на небето на изток.
„Какво, по дяволите, прави тя тук с мен?“ — помисли си той.
Най-бързият начин да разбере беше, като я събуди и я попита. Започна да смъква одеялото от раменете й, но бързо забрави какво имаше намерение да прави.
Слабата светлина галеше лицето на Сара. Косата й нямаше златистия отблясък, който й придаваха слънчевите лъчи, но беше лъскава като черна вода. Дългите й мигли почиваха върху бузите й. Устните й бяха пълни, спокойни, леко извити, сякаш се усмихваше насън. Беше изкусителна.