Ъгълчетата на очите му се присвиха.
— Ти си същинска котка с тези нокти — каза той.
— Въпрос на практика. — Гласът й беше леден.
Очите му се присвиха.
— Следващия път, когато сънуваш кошмари, в които е намесена племенницата ти, ще си ги сънуваш сам.
— Племенницата ми? — Кейс беше изненадан. — За какво говориш?
— Може би не бива да ти казвам — провлече тя саркастично, — като се има предвид начина, по който ми каза никога повече да не споменавам името й.
— Емили?
— Същата.
— Как разбра, че сънувам нея? — попита Кейс.
Сара го погледна през рамо.
— Мога ли да приема това като разрешение да произнеса святото име? — попита тя.
— По дяволите, казвай каквото искаш.
— О, Господи, ти наистина знаеш как да изкушиш една жена.
— Просто го кажи!
Тя почти се поддаде на изкушението, но леденият блясък в очите му я спря.
— Ти се мяташе… — започна тя.
— … и бълнувах — прекъсна я той грубо. — Това вече го разбрах.
— Кой разказва, ти или аз?
— Нито един от двамата, от това, което чувам.
Тя преглътна една обидна дума.
Обикновено не й беше трудно да сдържа гнева си. Но този мъж наистина умееше да й влиза под кожата.
— Говорих ти известно време — каза тя глухо. — Успокоявах те.
— С онзи меден гласец — обади се той, но лицето му остана безизразно.
Тя сви рамене.
— Когато малко се поуспокои, аз се приближих и те докоснах. Просто исках да те събудя внимателно.
— Сигурна ли си, че не си сънувала? Не си спомням нищо такова.
— Но ти спеше!
— Аха.
— Когато те докоснах, ти не се събуди, или поне не съвсем. Започна да мълвиш името на Емили и нещо за това как си е отишла.
Кейс не помръдваше, но сякаш се сви.
— Продължавай.
— Прегърна ме, придърпа ме под завивките и ми каза да не се тревожа, защото чичо Кейс ще прогони духовете.
Клепачите му трепнаха. Това беше единственият знак, че чува думите на Сара.
— После ме гушна до себе си, хвана лицето ми с ръка и продължи да спиш. Вече спеше спокойно.
Тя почака малко, но единственото, което той каза, беше:
— Нещо друго?
— Когато се опитах да се измъкна от постелята ти, ти ме стисна здраво и сякаш се поразбуди. Аз изчаках, опитах отново, но резултатът беше същият.
Кейс извърна погледа си от Сара, но тя знаеше, че той очаква да чуе още нещо.
— Заспала съм — каза просто тя. — Беше ми топло и се чувствах добре. Нищо чудно, че Емили е идвала при теб, когато е сънувала кошмари.
По лицето му премина израз на болка.
Дъхът на Сара спря. Въпреки всичко изпитваше желание да отиде при него, да го прегърне и той да я гушне отново.
Понякога животът ни поднася болка, която не можем да понесем сами.
— Емили е мъртва, нали? — прошепна тя.
Мълчание.
— Затова ли преследваш Калпепърови?
— Няма да се спра, докато не ги изпратя всичките в ада.
Гласът му беше тих и студен, като самата зима. Тя потрепери.
— Не се и съмнявам — отговори му. — При положение, че те не те убият.
— Никой няма да тъгува, ако умра.
— Аз ще тъгувам.
Кейс бавно се обърна към нея.
— Недей — каза просто.
— Недей какво?
— Недей да мислиш по този начин за мен. Това само ще ти причини болка.
Сара се усмихна горчиво.
— Това е единственият начин да разбереш, че живееш, Кейс. Като изпитваш болка.
Повече нищо не наруши утринната тишина с изключение на отдалечаващите се стъпки на Сара.
Кейс остави един наръч дърва на пода. Коленичи и внимателно ги подреди до огъня.
Сара надигна поглед от вретеното си. Въпреки че беше много изморена след цял ден мелене на жито, пране и правене на сапун, все пак трябваше и малко да попреде. Платът не беше необходим само за дрехите им. Той беше един от малкото им източници на пари.
За нещастие обаче не беше толкова изморена, за да не се изчервява всеки път, щом си спомнеше какво бе станало сутринта.
Бързо извърна погледа си от Кейс. Дървата които бе донесъл, очевидно бяха от високите планини отвъд „Лост Ривър Кениън“.
— Благодаря — обади се тя. — Много си сръчен с тази брадва, която… ъъъ… Ют намери.
Подозираше, че Ют бе „намерил“ тази брадва както и още няколко други, в лагера на бандитите в Спринг Кениън.
— Не е нужно да ми благодариш. Аз също ям от храната, сготвена на този огън, както и Конър.
Вратата се отвори и Конър пъхна главата си в процепа.
— Ако си свършил с дървата — обърна се той към Кейс, — ще имам нужда от помощта ти.
Сара бързо вдигна поглед от вретеното.
— Какво има? — попита тя брат си.
— Нищо, за което да се притесняваш.