— Тогава и Кейс не бива да се притеснява за него. Днес той доста поработи.
— Няма да му отнема много време — отговори Конър. Кейс погледна към момчето и се изправи. Беше очаквал нещо такова, след като Конър се прибра тази сутрин, оставяйки сестра си в леглото на Кейс.
— Идвам веднага.
Конър излезе, като остави вратата след себе си отворена. Може би нарочно.
— Това момче — промълви Сара и остави вретеното. — Човек би си помислил, че е роден в пещера.
Кейс излезе. Конър го чакаше под едно дърво. В светлината на залязващото слънце сянката му беше дълга и тънка. Револверът му беше на хълбока.
„Застанал е с гръб към слънцето — помисли си Кейс. — За да блести в моите очи. Това момче има заложби. Надявам се само, че ще живее достатъчно дълго, за да ги реализира.“
— Какво стана тази сутрин? — попита Конър, веднага щом Кейс се приближи достатъчно, за да го чува.
— Чу какво каза сестра ти.
— Откъде е тази драскотина под окото ти?
— Какво имаш предвид? Да не би нещо да те притеснява?
— Сара. Остави я на мира.
Кейс нарочно пъхна палци в колана си и си придаде спокоен вид.
— Знаеш много добре чие легло е навън под дърветата и чие — в къщата, нали? — попита той тихо. — Не ти ли мина през ума, че четеш конско не на този, на когото трябва?
Устните на Конър се изпънаха. Изразът в тъмнозелените му очи приличаше повече на възрастен, отколкото наедно петнайсетгодишно момче.
— Сара не би оставила никое същество, което се нуждае от нея. Ют е казал, че ти имаш нужда от нея. Дошла е при теб и ти си я сграбчил.
— Сестра ти дойде при мен, но не съм я сграбчил. Това е всичко, което трябва да знаеш. Ако не вярваш на мен, попитай нея. Но и тя ще ти каже същото.
Конър изгледа Кейс преценяващо.
— Сестра ми не би казала нищо, дори и ако си я изнасилил — каза той равно. — Ще реши, че ще те предизвикам и ти ще ме убиеш.
— Но това теб не те притеснява.
— Не съм толкова глупав. Не бих могъл да те победя в честна борба, както и Сара не би могла да се пребори с теб в тъмното.
Кейс кимна, но не беше толкова спокоен, колкото изглеждаше. Предполагаше, че ще се наложи да скочи върху Конър, когато момчето посегне към револвера си.
— Затова няма да се бия честно — продължи Конър. — Ще те изненадам от засада. Това е последното ми предупреждение. Остави Сара на мира.
Кейс се замисли за момент.
— А ако тя отново дойде при мен? — попита той.
— Ако дойде, това няма да бъде, за да правите секс.
Веждите на Кейс се извиха нагоре.
— Това, че Сара е твоя сестра, не означава, че тя не изпитва някои нужди — каза той равно.
— Секс? — попита Конър присмехулно.
— Секс — съгласи се Кейс.
— Не мисля, че една жена би търсила сама нещо, което й причинява само болка. Поне Сара не би го направила. Досега бягаше при всяка възможност.
Кейс се вцепени.
— Какво?
— Чу ме.
— Това ли мислиш, че представлява сексът?
— А не е ли така?
— Не.
— Тогава защо мъжете трябва да плащат на жените, за да го получат? — попита Конър насмешливо.
— Не всички мъже го правят.
Момчето сви рамене.
— Тогава се женят. Резултатът в края на краищата е един и същ. Съпругът плаща за къщата и храната, а жената понася вниманието му като отплата.
Кейс дълбоко си пое въздух. Нямаше представа откъде да започне, за да промени възгледите на Конър за секса.
— Голямата Лола може би не е най-добрият пример, от който трябва да съдиш за секса — каза той след малко.
— Тя съвсем сигурно има доста голям опит.
— В известен смисъл — да. Но има и нещо друго.
— Бракът?
Кейс си спомни Хънтър и Елиза. Мисълта за тяхната споделена любов го преследваше непрекъснато, макар да не смяташе, че той може да си позволи нещо подобно.
— Любовта прави нещата по-различни — каза той най-накрая.
— Аха — измънка Конър, очевидно неубеден.
— Така е. Когато една жена обича един мъж, тя го желае. Физически. Тогава не е необходим подкуп, заплаха, насилие.
— Никога не съм виждал нещо подобно.
— Аз не съм виждал Париж, но това не означава, че той не съществува.
— Да не би да искаш да кажеш, че сестра ми те обича?
Този прост въпрос затрудни Кейс. Искаше му се въобще да не беше започвал този разговор.
— Не съм казвал нищо подобно — смутолеви той.
— Но така прозвуча.
Кейс си пое въздух и опита отново.
— Много хора така и не срещат истинската любов, но това не означава, че не могат да изпитат удоволствие от секса с този, когото харесват.
Конър дълго се взира в по-възрастния мъж, без да проговори. Постепенно започна да се успокоява.
— Не си насилил Сара? — попита той.
— Не. И следващия път, когато дори само намекнеш нещо подобно, собственоръчно ще те нашамаря.