„Аз съм голям глупак, че се занимавам с копаене на дупки, когато мога да се заема със строежа на моя собствена къща“ — помисли си той.
Студеният вятър, който свиреше в каньона, сякаш беше съгласен с него.
Той беше глупак.
Потен и гол до кръста въпреки вятъра, той хвана лопатата и продължи да копае.
Може да си хване няколко мустанга. Тук наоколо имаше доста хубави животни.
Ако използва Крикет за разплод и ако си вземе няколко хубави кобили от Калифорния или Вирджиния, ще може да си отгледа прекрасни животни.
Звукът от влаченето на нещо тежко изтръгна Кейс от мислите му. Той се изправи и погледна към каньона.
— По дяволите, Сара! — извика той. — Казах ти да оставиш тежките за мен.
— Първо виж… какво съм оставила… горе. — Тя се задъхваше.
Въпреки вятъра и студа, тя беше облечена само в панталони от еленова кожа и риза. Панталоните й бяха ожулени на места — резултат от често тежката й работа.
Жилетката й висеше на един храст наоколо сто метра надолу по каньона, близо до първата дупка, която Кейс изкопа днес. Шапката й също беше закачена на храста. Погледнат под определен ъгъл, храстът доста приличаше на човек и Кейс вече два пъти бе посягал към пистолета.
Въпреки че знаеше какво всъщност има там, той непрекъснато се стряскаше, щом мернеше с периферното си зрение храста с човешкия силует.
Сара довлече товара си още няколко метра по-близо и го пусна, заедно с дървата, които бе събрала. Известно време гледа към камарата дърва, дишайки тежко.
— Това е достатъчно за двата коня — каза тя.
— Твоята кобилка става повече за товарно животно, отколкото за ездитно. От походката й могат дати изпопадат зъбите.
Кейс също погледна към камарата дърва. Сара не беше донесла просто няколко клончета, а цял дънер.
— Трябваше да оставиш това дърво за мен, както и всичките тежки неща.
Тя не му обърна внимание.
Той не се изненада. През последните две седмици се беше убедил, че Сара с изненадваща лекота пренебрегва всичко, което не иска да обсъжда.
Сексът беше номер едно в списъка на нещата, които пренебрегваше.
„Може би трябва просто да я хвана, да й стисна ръцете и да я принудя да ме изслуша — помисли си той. — Ако го направя сега, тъкмо няма да има нужда да се притеснявам, че дрехите и ще се изцапат.“
Тя беше мръсна точно колкото него. Когато не ровеше в дупките, които той копаеше, тя носеше дърва върху камарата.
Сара изпъна гърба си, въздъхна и посегна към триона, който Ют бе „намерил“ заедно с брадвата.
— Аз ще го нарежа — обади се Кейс.
— Ти копай. Аз ще се справя с дървото.
Устните му се изпънаха. Ако питаха него, тя работеше колкото за двама мъже.
— А нещо да кажеш за почивка? — попита той меко.
— Какво да кажа?
— Изморен съм.
Тя изведнъж се разкая. Остави триона и се втурна към Кейс.
— Съжалявам. Непрекъснато забравям за раните ти.
Той също, но не смяташе за нужно да го споменава.
Харесваше му да вижда загриженост в изразителните й очи. Харесваше му гъвкавата сила на тялото й и несъзнателното поклащане на бедрата й, когато върви.
Прекалено много му харесваше всичко в нея.
Непрекъснато си спомняше какво се беше случило онази сутрин — топла коприна в ръцете му и мед под езика му.
И тази жена щеше да пропилее всичко това.
Бързо пропъди тази мисъл от главата си. Каквото и да правеше или не правеше тази трудолюбива вдовица с мъжете, не беше негова работа, но той винаги се възбуждаше, когато Сара беше наоколо. Единственото нещо, което правеше ситуацията поне малко поносима, бе, че тя не забелязваше какъв ефект упражнява върху него.
А ако забелязваше, просто не го показваше.
— Кейс? Добре ли се чувстваш?
Той погледна в красивите й сиви очи и осъзна, че тя му е говорила, докато умът му беше някъде на съвсем друго място.
Някъде под кръста.
— Остави тази лопата — каза тя строго. — Време е за почивка. Ще обядваме. Седни под онова…
Свистенето на куршуми в каньона заглуши последните й думи.
Кейс я сграбчи и се претърколи заедно с нея между две каменни колони.
— Пушката ми е… — започна тя. Ръката му покри устата й.
„Я ето ме пак — лежа в прахта и дъвча проклетата му кожена ръкавица — помисли си тя. — Как става така, че винаги се озовавам отдолу?“
Но този път ситуацията беше различна и тя го знаеше прекрасно. Тялото му този път беше върху нея, за да я прикрива.
Без да помръдват повече, те се ослушаха.
Чуха далечен тропот на копита някъде набилото на каньона.
— Може би на около петстотин метра — прошепна той в ухото й. — Едно муле и може би един кон. Не мога да разбера.