Не знаеше какво би направил, ако това се бе случило. Дори не искаше да мисли затова. Всичко, което знаеше, бе, че все още не е готов да пусне Сара.
— Само за да се уверим, че сме в безопасност — каза той, — ще почакаме тук още известно време.
— Струваше си да опитам.
Думите й бяха приглушени от гърдите му, затова той не разбра нищо.
— Какво?
Тя въздъхна.
— Нищо. Просто много ми харесва да се чувствам като парче месо в каменен сандвич.
— Аз не съм от камък.
— И аз така си мислех, но си твърд като скала.
Левият ъгъл на устата му се надигна леко под брадата, която още не й бе позволил да избръсне.
— Една дама не би го забелязала — прошепна той в ухото й.
— Колко е твърдо тялото ти ли?
И в същия момент осъзна, че говорят за различни неща.
Точно в този момент тялото му отговаряше и на неговото, и на нейното описание.
— Обзалагам се, че си се изчервила — каза сухо той.
— Провери, но отново ще те ухапя.
Тръпка на първично желание премина през Кейс.
— Продължавай да говориш по този начин — прошепна той в ухото й — и ще забравя за отвратителния навик на Калпепърови да оставят някой, който да довърши ранените.
— За какво да не говоря?
— За това, че ще ме ухапеш.
Той захапа леко крайчеца на ухото й. Тя потрепери и леко въздъхна.
— Студено ли ти е?
— Н-не.
— Трепериш.
— Никой никога не ме е хапал така.
— Как?
Зъбите на Сара леко стиснаха кожата на гърдите му. Дишането му се учести.
— Така — прошепна тя. — Нежно.
— Аз го направих, но ти просто не си спомняш.
— Кога?
— Преди няколко седмици, когато се промъкна в леглото ми.
Тя се вцепени.
— Нямах предвид това.
— Секса?
— Да.
— Сара… — Той търсеше думите. — Скъпа, сексът може да е и нежен, и приятен, и див, и всичко останало.
— За мъжете — може би. Но не и за жените.
— Не ти ли хареса, когато те захапах?
Тя потри носа си в гърдите му.
— Хареса ми — призна си.
— А не ти ли хареса, когато галех и целувах гърдите ти преди две седмици?
— Кейс!
— Хареса ли ти или не?
— Откъде да знам? Аз спях!
— А какво сънуваше?
През тялото й премина тръпка, когато си спомни.
— Лежах под слънчевите лъчи — прошепна тя. — Беше ми топло, сякаш… сякаш… не знам. Никога преди не съм се чувствала така.
— Харесало ти е.
— Откъде знаеш? — отвърна тя — Не си бил в съня ми.
— Не, но бях в тялото ти. Усетих колко много ти харесват целувките и ласките ми.
Тя потрепери.
Никой мъж не е бил толкова близо до нея, освен съпругът й. Но единствените й спомени от Хал бяха свързани със страх, болка и ярост, че трябваше да го понася, в замяна на покрива над главата си и храната в чинията на Конър.
— В тялото ми? — Гласът й бе станал почти писклив.
— Не по този начин, по който си мислиш. Просто… — Гласът му заглъхна.
Как да обясни на една жена с опит, но въпреки това невинна, че мъжете могат да дразнят жените и с пръстите си, чудеше се той.
— Галех те. Това е всичко.
— Вътре? — попита тя, шокирана.
Ъгълчетата на очите му се присвиха.
— Вътре — съгласи се той. — Не те заболя, нали?
— Не знам — процеди тя през зъби.
— Разбира се, че знаеш. В крайна сметка се събуди.
— Не искам да говоря за това.
— Защо?
— Просто не искам!
— Готова си да се изправиш срещу бандитите с пушка в ръка, а не искаш да говориш за това, което ти причинява или не ти причинява болка. Това са само думи, не куршуми.
Тя не отговори.
— Съпругът ти е бил един негодник — продължи Кейс. — Повечето мъже се отнасят по-добре с жените си.
— Разбира се. — Тонът й беше саркастичен. — Затова мъжете плащат на жените, за да се забавляват с тях. Е, на света няма толкова сребро, което да ме накара отново да понеса всичко това.
— А какво ще кажеш за съня си, че лежиш гола под слънцето и лъчите му милват цялото ти тяло?
— Какво да кажа за него?
— Това бях аз.
— Какво?
— Аз бях слънцето. Аз те докосвах навсякъде. И това ти хареса, Сара. Знам, че ти хареса. Цялата се намокри.
Тя се вцепени, не можеше дори да си поеме дъх.
— Когато ме попита онази сутрин какво съм ти направил — продължи Кейс, — аз си помислих, че се шегуваш.
Тя бавно поклати глава.
— Не се шегувах. Аз… никога… не знаех… че има нещо такова…
Тя спря да се опитва да обясни и зарови лице в гърдите му.
— Чувствам се като глупачка — прошепна тя.
— Съпругът ти е бил глупак.
— Защо?
— В тебе има истинска страст, но той дори не си е направил труда да я открие.
Сара вдигна главата си толкова бързо, че почти я удари в брадичката му.