Тя изглеждаше шокирана. И беше.
— Що за глупости? — възкликна. — Разбира се, че не мисля това. Също така не мисля, че брат ти, Морган, Лола или Ют биха го откраднали.
Веждите на Кейс се повдигнаха. Чакаше.
— Омръзна ми да седя вкъщи — каза тя. — Ако аз не мога да намеря среброто, никой не може да го стори.
— Не е безопасно за…
— …никого — прекъсна го тя. — Но ти непрекъснато се месиш. Омръзна ми да съм затворник в собствената си къща.
Настана тишина. Кейс изведнъж изпсува под носа си и погледна към Хънтър. Брат му само се усмихна.
Кейс отново се обърна към Сара. Очите му бяха по-студени от зимна утрин.
— Откъде искаш да започнеш? — попита я той.
— Ще ти кажа, когато стигнем там.
— Ти си един голям инат…
— Изглежда, че ще си доста зает с това — прекъсна го Хънтър. — Морган и аз ще си поделим времето, през което трябва да си на пост.
Кейс се опита да спори.
— Ако със Сара има някой — каза Хънтър, — тя няма да е в голяма опасност извън къщата.
— Но… — започна Кейс.
— Всъщност — продължи Хънтър, — няма да е зле, ако тя се откаже от къщата за през нощта и спи навън при някой, който да я пази. Тази къща може да гори като факла.
Кейс замръзна на мястото си.
— Ние сме четирима и бихме могли да я пазим непрекъснато — каза Хънтър на брат си. — Ако ти не можеш да го направиш, някой от останалите ще може.
— Конър би могъл… — започна тя.
— Не — казаха в един глас Ют и Кейс.
— Който и да те пази, ще бъде мишена — обясни Кейс. — А Конър няма представа как се прави това.
Ют кимна.
— Добро момче е, но му липсва опит.
— Не искам Конър да се излага на опасност заради мен — каза Сара глухо. — Не искам никой да се излага на…
— Аз ще се погрижа за нея — прекъсна я Кейс, гледайки към Хънтър, — когато нямате нужда от мен, за да разузнавам в Спринг Кениън.
— Аз съм добър в разузнаването — обади се Морган, без да се обръща конкретно към някого. — Особено в нощното.
Ют се ухили.
— За малко да ме хванеш натясно в Мексико.
— Наистина малко ми остана — съгласи се Морган.
— Все още ли ме преследваш?
Сара се вцепени и се втренчи в Морган.
— Наистина обичах онзи кон, който ми открадна. Но не, вече не те преследвам. Освен ако не те намеря близо до конете си…
Ют се засмя.
— Сега имам достатъчно коне — каза той. — Конър и Сара са много добри в опитомяването на диви коне. Мустангите идват при тях като мухи при мед.
Хънтър погледна към двамата мъже и кимна доволен, че поне в това отношение няма да има неприятности.
— Предполагам, че ти най-добре познаваш околността — обърна се той към Ют.
Старият човек изсумтя, изпи последната глътка от кафето си и се изправи.
— Познавам я.
— Покажи ми местата, от които ранчото се вижда най-добре, най-добрите места за засади около Спринг Кениън, кои каньони нямат изход и кои могат да се изкачат пеша.
Ют погледна към Кейс.
— Ако Хънтър беше генерал — каза Кейс, — Югът щеше да спечели войната.
— Съмнявам се — обади се Морган.
— Аз също — измърмори и Хънтър. — Тактиката е едно нещо, а двуцевните карабини — съвсем друго. Карабините на янките бяха същинско чудо. — Той се изправи и погледна към Ют. — Пеша или на коне?
— Сега ще яздим. По-късно ще ходим пеш.
— Кога трябва да застъпиш на билото? — попита Морган Ют.
— По пладне.
— Аз ще поема дежурството от обяд до залез слънце — каза Морган и стана. После погледна към Сара. — Благодаря за закуската, госпожо. Хубаво е, когато ти готви жена.
— Няма защо да ми благодариш. Това е най-малкото, което мога да направя за вас. Това не е ваша битка.
— Където има Калпепърови, битката е и моя.
Чертите на лицето на Морган внезапно се изпънаха и Сара се зачуди какво ли са му сторили. Но въпреки любопитството си не попита. След като бе чула всичко за семейството на Хънтър, вече не искаше да знае нищо за Калпепърови, освен къде ще бъдат гробовете им. Обърна се и погледна към Хънтър.
— Защо просто не ги застреляте из засада? — попита го тя. — Всички шерифи в района ги търсят — живи или мъртви.
— Ако беше толкова лесно, Калпепърови щяха да измрат още в Тексас — отговори той. — Те са наистина много хитри.
— Бил съм в лагера им — обади се Ют. — Следващия път ще убия няколко.
— Не — каза Сара. — Не и ако Конър е с теб.
— Не можеш вечно да бдиш над него — каза Кейс.
— Ще правя това, което трябва — студено отвърна тя. — Целият живот е пред Конър и искам да го изживее.
— Ако ти е все едно — каза Хънтър, гледайки към Ют, — предпочитам да не риташ кошера, преди да заложим капаните си.