Но дори когато горящият крайник падна на земята, сталхастът продължи да се бие — хвърли се към Вейлин и останалата му ръка замахна като лапа на хищник. Вейлин се изплъзна с танцова стъпка и в същия момент ефрейтор Вей заби копието си в тила на воина. Извитото острие го разсече от гръбнака до оголеното му гърло. Мъжът издаде едно последно безгласно хъхрене и се срина.
— Сигурно са сложили нещо специално в грога на този шибаняк — изсумтя Вей, докато измъкваше копието си.
— Вуйчо — обади се Елеса, която бе изпънала лъка и се целеше в тъмната миазма, която сега покриваше цялото долно ниво. Вейлин забеляза в сумрака редица червени петънца, които постепенно растяха, докато не се приближиха достатъчно, за да се превърнат в атакуващи фигури — поне двайсет, всяка обвита в пламъци.
— Строй се в линия! — викна той на войниците наоколо. Те се раздвижиха бързо въпреки измъчващия ги дим и Черепи и Червени разузнавачи заедно образуваха преграда от брони и копия. Вейлин видя, че Джила продължава да вие над тялото на брат си, и я вдигна.
— Върви! — заповяда ѝ и я блъсна към портата. Тя направи няколко залитащи крачки, после спря и се втренчи с покрусена физиономия в бързо приближаващите се сталхасти. Пред очите на Вейлин скръбната ѝ маска се превърна в нещо ужасяващо по-грозно, устните ѝ се отдръпнаха назад в яростно зъбене, а в погледа ѝ запламтя ярост.
Вейлин отстъпи от нея и закрещя нови заповеди:
— Отдръпнете се!
— Милорд? — попита Вей. Недоумението му бързо се превърна в тревога, когато видя Джила да крачи напред с вдигнати ръце. — Мърдайте! — закрещя той и заизблъсква хората си настрани. — Мърдайте, туткави копелета!
Разузнавачите и Черепите се разбягаха, а Джила освободи пламъците си. Крещеше, докато огнените струи се устремиха напред, а от очите, носа и ушите ѝ шуртеше кръв. Водещата сталхастка стана на въглен, когато струята я докосна, а миг по-късно същата участ застигна и тези от двете ѝ страни. Джила разпери ръце и започна да ги плъзга насам-натам, за да порази всеки сталхаст, когото виждаше. След секунди цялата редица атакуващи воини се бе превърнала в черни петна върху паважа.
Джила рухна на колене, пламъците ѝ угаснаха и тя се сви на кълбо — малка ридаеща фигурка сред пепелището. Когато Вейлин я вдигна, тя увисна в ръцете му и той усети, че плътта ѝ е студена въпреки жегата на горящия град. Обърна се и хукна с Надарената към портата, като крещеше на другите да го последват. Портата се затръшна зад тях с гръмотевичен тътен.
— След Алтор се надявах никога повече да не видя горящ град.
Лицето на Норта бе сурово, докато оглеждаше огньовете долу. Те бяха продължили да горят цяла нощ, три отделни пожара, които накрая се сляха, за да образуват голям огнен обръч. Писъците бяха единственият признак за мащабите на загубите, които бяха нанесли на врага, и те достигнаха пронизително кресчендо, когато огньовете заобиколиха отвсякъде второто ниво. Тук-там Вейлин зърваше фигури, бягащи през дима, някои горящи, други не, но всички полудели, ако се съдеше по писъците им. На сутринта огньовете бяха отслабнали, но не и угаснали, големи части от долния град продължаваха да горят, докато слънцето се издигаше като мътен жълт диск през пушека.
— Изглежда, че унищожението — продължи Норта с отсянка от старата си усмивка на устните — е основният ни дар за света, братко.
Неговият отряд бе успял да отведе Ереса на второто ниво, след като бе подпалил по-голямата част от източния квартал, но бе загубил двайсет души, някои от огъня, други от обвити в пламъци сталхасти.
— И спасението също понякога — отвърна Вейлин и кимна към все още непокътнатите улици зад тях. Войниците се бяха събрали по площади и паркове, за да отпразнуват онова, което, изглежда, смятаха за голяма победа. Този път, както никога, генералът бе охлабил суровата войнишка дисциплина, за да им даде няколко свободни часа. Така че нощта бе пълна с песни, пиене и веселба, докато долното ниво гореше. Шумотевицата утихна призори, оставяйки множество пияни да си отспиват след гуляя, докато други се отправиха залитащи към квартирите си, за да си починат, колкото могат, преди офицерите им да ги свикат пак под знамената.
— Какво беше онова снощи? — попита Норта. — Виждал съм много неща, причинени от Мрачното, но никога не съм виждал мъже да продължават да се бият, докато огънят разяжда плътта им до кокал.