Вейлин кимна към входа на мината.
— Там има ли още от вашите?
— Много. — Мъжът срещна отново погледа на Вейлин, изпусна силна, преливаща от срам въздишка и се смъкна на едно коляно. — От името на клана Мореска се заклевам във вярност към Великата кралица с надеждата, че тя ще простре над нас дара на прочутата си милост и състрадание.
2.
Заловиха живи общо шестима бандити; останалите, над сто на брой, бяха загинали или в укреплението, или в мината. Капитан Нолен, командир на контингента от Северната гвардия, докладва за четиристотин двайсет и трима души, оковани във вериги в мината, плюс още трийсет и два трупа, освен тези на бандитите.
— Лоша работа, милорд — каза той на Вейлин с типичния си отсечен тон. — Не са умрели леко. Които не са загинали в битката, са умрели от изтощение, бих казал.
Всички роби бяха от същия клан като Алум — клана Мореска — и Вейлин не можа да намери нито един без белези по гърба. Сред тях нямаше нито деца, нито старци.
— Пиратите ги отведоха — каза Алум, след като описа как корабите им били нападнати от флотилия пиратски съдове в Аратейския океан. — Не знаем къде. Ако боговете са милостиви, получили са бърза смърт. Ако ли не… — Сянка премина по лицето на мъжа и ноздрите му се издуха, докато се мъчеше да се овладее.
— Кога стана това? — попита Вейлин.
Седяха заедно край едно огнище, където бандитите си бяха готвили храната. Жаравата бе още топла и осеяна с кости. Алум бе взел копие от един от мъртвите и с негова помощ рисуваше поредица от сложни символи в пепелта, докато говореше.
— Шест месеца, може би повече. Човек губи чувство за време, когато се труди, без да вижда слънцето.
— А пиратите? Знаеш ли къде е базата им?
— Те говореха на непознат за нас език, но очите и лицата им бяха на хора от земите на Търговските крале. Мнозина имаха пресни белези и корабите им явно бяха видели скорошна битка. Имаха вид на отчаяни хора — толкова отчаяни, че не се колебаеха да убиват всеки, който им хвърли непокорен поглед. След дълги седмици в морето свалиха все още живите от нас в тази влажна и студена земя и ни продадоха на тези кучета, за да копаем в планината жадувания от тях метал.
— Защо вашите хора плаваха през Аратейския океан?
Копието на Алум спря в пепелта и на лицето му се изписа още по-дълбока печал.
— Това — каза той и бодна с копието в току-що нарисувания символ — е знакът на Малуа, Господаря на пясъка и небето. А тези — копието се премести към по-малките символи от двете му страни — са децата му, Юла, Господарката на дъждовете, и Кула, Господаря на ветровете.
— Твоите богове — каза Вейлин.
— Ние не използваме тази дума. На нашия език те са Закрилниците. От времето, когато първият крак е стъпил на пясъка, сме останали верни на Малуа и децата му. Императорите винаги са уважавали това. Оставяха ни на мира, стига да им се вричаме във вярност в началото на всеки нов сезон и да пращаме воините си в тяхната армия, щом ги призоват. Императрицата — челюстите на Алум се стегнаха и устните му потръпнаха от сдържан гняв — е на друго мнение.
— Императрица Емерен е искала да почитате алпиранските богове?
Алум кимна.
— Тя се опита да ни откъсне от обичната прегръдка на Закрилниците. Прати ни посланици, които говореха за единство, как всички поданици на империята трябвало да се обединят, защото Огнената кралица, след като вече е завладяла земите на воларианците, сега поглежда към нас със завистливи очи. Нещо повече, императрицата прати хора да се заселят в земи, които винаги са били наши, земи, които императорите винаги са бранили от външни хора. Те прокараха бразди в свещената земя, за да отглеждат посеви, изловиха всички животни, които намериха, като не оставиха никое за следващия сезон, присвоиха си кладенците. Когато ги прогонихме, тя прати войници. Ние сме свирепи бойци, но те бяха много. Дълго се сражавахме, но кръвта на нашия клан изтичаше с всяка следваща битка.
Алум млъкна и се огледа и когато погледът му падна на капитан Нолен, го посочи.
— Този човек има кожа като моята — каза той. — Старците разправят истории за друго племе, което някога се сражавало срещу императора и избягало през морето, за да намери убежище в северните земи. Ние искахме да последваме техния пример.
— Така е, изгнаниците са дошли тук преди поколения — каза Вейлин. — Били са посрещнати с отворени обятия, както посрещаме и вас. — Посочи символите в пепелта. — Също и вашите Закрилници. Що се отнася до децата ви, Търговската гилдия в Северна кула пази архиви на всички случаи на забелязани пирати. Навярно там би могла да се открие някаква следа към базата им. Добре си дошъл да ме придружиш по обратния път.