33.
Нямаше никакви атаки до края на деня, нито през някой от следващите. Огньовете продължиха да горят безпрепятствено на долното ниво, но за щастие писъците отдавна бяха стихнали. Когато пожарите започнаха да гаснат, Цай Лин, вече възстановил се от срещата си с избухващата аптека, използва далекогледа на върха на кулата, за да извърши методично преброяване на мъртвите, които се виждаха по улиците.
— Четири хиляди триста осемдесет и трима — каза той на баща си. Генералът бе привикал него, Вейлин и губернатор Нешим в библиотеката, за да съставят план за отбраната на второто ниво. — Но — продължи дай-ло — бих казал, че броят спокойно може да бъде удвоен в светлината на това колко трупове са били направени неразпознаваеми от огъня.
— Значи да речем осем хиляди — каза Вейлин. Той цяла сутрин бе обучавал отрядите под свое командване, като от време на време оглеждаше овъглената шир оттатък стените. Само малко огньове все още горяха и скоро щяха да изтлеят, при което Келбранд щеше да предприеме следващия си ход. — Тежък удар, без съмнение, но в никакъв случай фатален за войска с такива размери.
— Те сигурно са обезкуражени — обади се губернатор Нешим. Още носеше неудобната си броня, макар че сега тя му стоеше по-добре, защото тлъстината му се бе стопила през последните дни. Но не и страхът му, и Вейлин усещаше как го залива потната воня на мъжа.
— Гледката как толкова много твои другари умират по ужасен начин — продължи Нешим — би подложила на изпитание и най-силното сърце.
— Бих се съгласил с вас — отвърна Шо Цай, — ако те бяха армия, която се бие за пари или за плячка. Но не са. Бият се за човек, когото смятат за жив бог, и се съмнявам, че той е приключил с нас.
— Тогава къде са ни подкрепленията? — Нешим се оказа неспособен да скрие хленчещата нотка в гласа си, докато се взираше в генерала с едва сдържано отчаяние. — Достопочтеното кралство може да свика безброй копия и въпреки това всеки ден осъмваме без и помен от тях.
— Напомням ви, че ние служим на желанията на Търговския крал — каза Шо Цай с безизразен глас. — А той действа единствено в интерес на кралството. Така че ако е решил да не праща подкрепления, сигурен съм, че има основателна причина.
— Не подлагам на съмнение мъдростта на великия Лиан Ша. Но апелирам към здравия разум. Вече направихме предостатъчно, за да задоволим честта си. — Губернаторът се опита да заеме решителна поза и да скрие треперенето в гласа си. — Като официално назначен губернатор на този град, мисля, че е време да планираме бягството си.
— Бягство ли? — попита Вейлин.
— Ами, да. „Когато всяка надежда за победа е изчезнала, няма срам в това да отстъпиш и да запазиш оставащите ти сили.“ Не е нужно да ви напомням, генерале, че тези думи принадлежат на Почитаемия Куан-Ши, най-великия философ на Изумрудената империя.
— Забележителен ум, наистина — каза Шо Цай. — Всъщност толкова велик, че след като отсякъл главата на Куан-Ши, императорът наредил да я мариноват.
Нешим почервеня, но продължи с решителност, която Вейлин сметна за странно възхитителна.
— И все пак — каза губернаторът — неговата мъдрост отеква през епохите и би трябвало да се вслушаме в нея. Позволих си волността да направя справка с книгите на бившия ни губернатор. — Той разви един свитък, на който имаше нещо като карта, нарисувана с не съвсем стабилна ръка. — Оказва се, че историята ни дава паралел за сегашната ни дилема. Падането на Джулун-Хо в края на трети век от Божествената династия. Командирът на града използвал кавалерия, за да прикрива силите му, които разделил на две колони — едната многобройна, но зле въоръжена и състояща се от най-слабо ефективните му войници, а другата по-малка, но състояща се от добре въоръжени ветерани. Първата, по прискърбна необходимост, била пратена по маршрут, който да я отведе близо до врага. Но последвалото им унищожение спечелило достатъчно време за по-ценните войски да осъществят бягството си.
Шо Цай запази външно спокойствие и взе свитъка от треперещата ръка на губернатора.
— Хитра стратегия, наистина — каза след кратък размисъл. — Готов съм да я взема предвид. Но — добави той и усмивката на облекчение замръзна върху лицето на губернатора — само ако се съгласите лично да оглавите по-слабата колона. Уверявам ви, че вестта за безкористната ви саможертва ще плъзне нашир и надлъж.