Вейлин чу смаяната ругатня на някакъв арбалетчик, вдигна поглед и видя нова колона, втурнала се от мрака, и още две зад нея. Обърна се към Шо Цай, но генералът вече крещеше заповеди.
— Капитане, прехвърлете всички арбалети от южната порта към северната! Сержант, палете маслото и го изливайте през стената!
Третата колона претърпя същите загуби като първите две, чиито останки сега бяха струпани пред портата в грозна плетеница от смачкани обезобразени тела. Без да показват страх от горящото масло, което се сипеше отгоре, Спасените се врязаха в купчината от плът. Вейлин чу скърцането на протестиращо желязо и трясъка от удар по дъб.
— Поеми командването на полковете пред портата — заповяда Шо Цай на Вейлин. — Те не бива да пробият, независимо от цената.
Вейлин кимна и докато вървеше към най-близкото стълбище, поспря за момент до Алум и каза:
— Заведи каменоделеца в храма.
Мореската отговори с мрачно клатене на глава и вдигна копието си.
— Ще имаш нужда от мен тази нощ. Каменоделецът ще отиде с младите.
Семон и Елеса бързо бяха пратени на третото ниво с Ам Лин, макар и не без протести, които Вейлин бързо спря.
— Ще имаш предостатъчно мишени преди нощта да свърши — каза той на Елеса, пристъпи по-близо до нея и добави: — Освен това имам нужда от някой да пази Шерин. Оръжието на Чиен няма да е достатъчно, ако портата падне.
Тя се понамръщи, но после хукна след Семон и Ам Лин, като подвикна през рамо:
— Надявам се, че тя има подръка още от онази отрова!
Вейлин зае позиция по средата на Черепите, които бе строил непосредствено зад портата. Зад тях имаше разположен друг отряд и още два от двете страни на портата. Норта и Джукар стояха пред него с готови лъкове. Алум застана от дясната му страна.
— Що за бог — зачуди се на глас мореската, взирайки се замислено в треперещата порта — превръща последователите си в безумци?
— Някои биха казали: всичките — отвърна Вейлин и си позволи да се ухили при укорителното мръщене на Алум. Веселието му обаче помръкна, когато портата нададе най-силното си бумтене досега.
Големите дървени крила се издуха, а скобите, държащи ги за стените, нададоха скърцащо стенание на протестиращ метал, докато се измъкваха от камъка. Миг по-късно крилата се отпуснаха, когато натискът върху тях спадна, после се издуха с още по-голяма сила. Тежката напречна греда се огъна, а после се сцепи и между крилата се появи тясна пролука, която ту се свиваше, ту се разширяваше — първо два-три сантиметра, после цяла стъпка.
Ухиленото ококорено лице на един Спасен се появи в пролуката. Норта вдигна лъка си, но спря, щом видя кръвта, шуртяща от устата и очите на мъжа. Молитвените напеви се усилиха, докато блъскането по вратата я отваряше все по-широко, и всякакъв ритъм в тях изчезна, превръщайки ги в непрекъснат бесен рев. При един последен напън гредата се скърши и портата зейна. Труповете на Спасените нахлуха през нея, за да се блъснат в решетката, и потоци кръв заляха паветата и оцапаха ботушите на чакащите войници.
— Спокойно! — извика Вейлин, чул как няколко войници повръщат при гледката.
Решетката заприлича на мрежа от обикновена тел — изду се и мъртвата плът, притисната към нея, се пръскаше под натиска, освобождавайки съдържанието на червата и вените си. Труповете бяха накамарени толкова високо, че Вейлин изобщо не виждаше какво става оттатък портата, само чуваше непрестанния звън на тетиви и викове откъм бойниците, които показваха, че Спасените продължават да са подложени на смъртоносна атака отгоре. Но въпреки това натискът се усилваше, кръвта шуртеше като река, докато решетката се огъваше, напрягаше, а после изскочи от опорите си. Беше съборена за миг и затрупана от мъртви тела, които се изхлузиха през портата като риба, изсипана на кея — а подир тях дойдоха живите.
Първата бе жена, гола с изключение на няколко парцала, полепнали по окървавеното ѝ тяло. Косата и голяма част от скалпа ѝ бяха опърлени от горящото масло и от голия ѝ череп се виеше дим. Тя се хвърли в атака, прескачайки труповете на другите Спасени с животинска пъргавина. Не носеше оръжие, но ръцете ѝ бяха сгърчени хищно и посегнаха като нокти към лицето на Джукар, а после тя рухна мъртва с една от отровните му стрели в гърдите си.