Веднага я последваха още двайсетина души, всички осакатени и полудели като нея. Повечето бяха бързо повалени от стрелите на Джукар и Норта, а останалите срещнаха края си на върховете на копията на войниците.
За един кратък момент портата изглеждаше празна с изключение на кървавата каша от тела, струпани в основата ѝ. Вейлин понечи да даде заповед на Черепите да се втурнат напред и да препречат входа, но после го чу — звук, който помнеше от деня, когато Варинсхолд бе отвоюван обратно за кралицата. Тогава ренфаелските рицари бяха препуснали в атака по улиците и подковите на конете им биеха по паветата с екота на хиляда наковални.
— Пригответе се за кавалерия! — извика той и събралите се отряди се престроиха в нова формация. Войниците от двете страни на портата — движеха се с бързина и прецизност, които потвърждаваха статуса им на ветерани — образуваха триредни фаланги. Тези от първия ред коленичиха, навели ниско копията си, тези от втория опряха копията си в земята, за да ги държат диагонално, а тези от третия вдигнаха своите на височината на главите си, за да ги подадат между раменете на хората от втората редица. Черепите, на които им липсваше дългогодишната практика на ветеранските полкове, бяха по-бавни в образуването на тази стена от копия и третата редица едва успя да заеме местата си, преди първият сталхастки воин да нахълта през портата.
Яздеше висок сив жребец, който си проби път през труповете почти без да спира. Щом преодоля телата, сталхастът препусна право към Черепите; размахваше над главата си страховит топуз с шипове на верига. Норта, който стоеше на пътя му, изпъна лъка и се прицели, както се стори на Вейлин, ненужно дълго. Стреля, когато сталхастът бе на по-малко от двайсет стъпки от него, и стрелата му намери дупката за лявото око на шлема му. През наличника бликна гъста струя кръв и мъжът се катурна от седлото. Конят му обаче продължи напред и принуди Норта да отскочи встрани. Животното се надигна на задните си крака пред бодливата преграда на Черепите и размаха предните си копита, докато Алум не се стрелна напред, за да му пререже гърлото със светкавичен замах на копието си.
— Изравнете редиците! — изкрещя Вейлин и обърканият строй бе възстановен точно когато още десетина сталхасти нахлуха през портата. Норта и Джукар тръгнаха в различни посоки, като пускаха стрели със смъртоносна бързина, и отровните върхове повалиха четирима ездачи за нула време. Останалите се разгърнаха, за да нападнат отрядите от двете страни на портата. Повечето бързо бяха намушкани с копия, но един успя да проникне в редиците на десния отряд и да предизвика суматоха, така че войниците не бяха добре подготвени да посрещнат атаката на идещите зад него сталхасти. Само за секунди полкът бе разбит, трите му редици — разкъсани и хората се биеха сред хаос от тъпчещи копита и сечащи воини.
Погледът на Вейлин се стрелна вляво и той видя, че другият отряд е в малко по-добро положение: редиците му се държаха въпреки свирепата атака, макар да бе ясно, че скоро ще поддадат. В центъра двайсетина сталхастки ездачи се измъкваха от заформилото се меле и се строяваха за атака. Понеже знаеше, че Черепите нямат голям шанс да спрат такава маса от брони и конска плът, Вейлин виждаше само един вариант.
— Строй се за атака! — извика той и отиде да застане пред първата редица с вдигнат меч. Изчака само докато види, че трите редици се превръщат в две и всички войници застават с наведени напред копия, а после се обърна и се втурна към портата. За секунда заподозря, че Черепите не го следват, и се зачуди дали всички не са се обърнали да си плюят на петите, завладени отново в съдбовния момент от бандитските си инстинкти. Но после чу как ефрейтор Чо-ка крещи заповед за атака, последвана от тропота и дрънченето на тичащи бронирани мъже.
Сталхастите веднага забелязаха атаката им и пришпориха конете напред, за да ги посрещнат, но успяха да изминат само съвсем малко разстояние, преди Черепите да забият копията си в тях. Вейлин се приведе под една замахнала сабя и посече към крака на ездача. Острието се впи едновременно в хълбока на коня и глезена на сталхаста. Воинът изкрещя от болка и ярост, вдигна сабята си и се опита да я забие в лицето на Вейлин като кама. Той се мръдна рязко встрани и посегна нагоре да сграбчи стоманения предпазител на предмишницата на мъжа, после със силно дръпване го смъкна от седлото. Преди да е успял да се надигне, затисна с коляно нагръдника му, прикова го към земята и заби меча си през процепа на шлема му.