Усетил горещия полъх на конски дъх върху шията си, се претърколи встрани, измъквайки меча си от шлема на убития воин. Чу как копита бият по труповете и по плочника, изправи се и замахна с меча си. Острието остави дълбока резка върху устата на гонещия го кон. Животното се надигна на задните си крака, с кръв и пяна по бърните, и воинът на гърба му вдигна високо брадвата си, готов да я стовари, когато конят скочи. Но преди да успее да нанесе удара, мъжът с брадвата се вцепени и под брадичката му щръкна връх на копие. Докато той падаше от седлото, Вейлин видя Алум да издърпва копието си, преди да се завърти и да замахне към лицето на един спешен воин.
Вейлин се огледа и бързо стигна до извода, че атаката е успяла да възпре сталхастите току пред портата, но че битката съвсем не е свършила. Ездачи продължаваха да вършеят сред хаоса и да посичат към войниците, които ги нападаха от всички страни, докато групички спешени воини се сражаваха с Черепите.
Видя Чо-ка да лежи по гръб и да отбива сабите на двама пеши сталхасти с дръжката на пречупено копие и се втурна към него. Повали единия сталхаст с мушване в кръста — острието от звездно сребро сряза плетената ризница заедно с костите отдолу. Другият се завъртя да посрещне новата заплаха с впечатляваща бързина. Беше жена и не носеше шлем. Вейлин зърна развети червени плитки и озъбено лице, което му бе познато.
Сабята ѝ отскочи от меча му със силен звън. Жената се приведе под ответния удар на Вейлин и се приготви да мушне към корема му, но се строполи в несвяст на земята, когато Чо-ка я фрасна по тила с дръжката на счупеното си копие.
— Недей! — каза Вейлин, когато ефрейторът изтегли камата си, за да я довърши.
— Милорд?
Вейлин се позабави, взрян в отпуснатото лице на Тирус. Досега не бе осъзнавал колко привлекателно е то, защото по време на пътуването им през Степта постоянно бе разкривено от гняв и омраза. Той мислеше, че повечето, ако не и всички остраи са загинали при първата атака, което означаваше, че тя може да е последната от своя скелд.
— Дължа ѝ един живот — каза той на ефрейтора. — Ние убихме сестра ѝ в Степта.
Огледа се и видя как малкото останали сталхасти падат под копията на войниците. Дворът вече бе чист от неприятели, макар че портата продължаваше да зее като паст, през която се виждаше приближаваща се орда Спасени.
— Лорд Вейлин!
Вейлин вдигна очи и видя Шо Цай да го гледа от бойниците.
— Сталхастите са изкачили южната стена — извика генералът. Вейлин проследи сочещия му пръст и видя на източната стена войници, вкопчени в яростна битка със стотици врагове. Един поглед на запад го потвърди: второто ниво не можеше да бъде удържано.
— Отстъпвай към третото ниво! — извика Шо Цай. Аз ще организирам изтеглянето! Задръжте портата отворена колкото може по-дълго!
На Вейлин му се искаше да възрази, че генералът трябва да се погрижи за собствената си безопасност, но Шо Цай изчезна, преди да е успял да протестира. Той събра Черепите и каквото бе останало от двата ветерански отряда и им заповяда да се оттеглят през портата към третото и последно ниво.
— Джукар! — извика, като видя следотърсача да се тутка на осеяния с трупове площад. — Имаме нужда от лъка ти на горната стена.
Джукар не му обърна внимание, беше се намръщил съсредоточено, с хищническа искрица в очите.
— Джукар — повтори Вейлин и се приближи да хване Надарения за ръката. — Трябва да вървим.
— Той е тук — каза следотърсачът, оголил зъби в свирена усмивка. — Толкова близо… мога да усетя вонята му. Само да го одраскам с някоя стрела и всичко това ще свърши.
— Има прекалено много… — започна Вейлин, но Джукар се изтръгна, хукна към най-близката уличка и изчезна в нея. Вейлин се втренчи безпомощно подир него и потисна желанието си да го последва. Вместо това се обърна и се втурна към горната порта.
Третото ниво имаше само една порта, по-малка от другите и скрита в тунел, дълъг двайсетина стъпки. Щом мина през нея, Вейлин заповяда на един от Черепите да доведе Елеса от храма, защото знаеше, че отчаяно ще се нуждаят от лъка ѝ. После събра колкото арбалетчици можеше и ги разположи на бойниците директно над портата. Тези стени бяха най-високите от трите нива на града, а и най-дебелите. За армията на Мрачния меч щеше да е много трудно да изкачи такава преграда, но само ако има срещу себе си пълноценна защита.