Войниците се устремиха със стотици по улиците на второто ниво и съпротивата по стените започна да рухва. На портата се стълпиха толкова много, че Вейлин организира отряд от най-яките сержанти да ги издърпват през нея, за да не стане задръстване. Заповяда също да спуснат въжета, за да могат другите да се покатерят или да бъдат изтеглени. Чу Норта да го вика от бойниците и бързо се качи по най-близкото стълбище. Завари брат си да се взира в гледката долу с мрачно примирение.
— Те няма да успеят, братко.
Загледан в сцената, Вейлин не виждаше смисъл да спори. Стените на второто ниво вече бяха изцяло в ръцете на сталхастите, а през разбитата порта нахлуваха все повече Спасени. Оставаше само едно гнездо на съпротива — бойци, които се бяха строили във въртящ се кръг и се опитваха да си пробият път до третото ниво. В центъра се виждаше знамето на Червените разузнавачи и до него генералският щандарт. Кръгът се движеше със забележително постоянна скорост въпреки непрекъснатите атаки и от секунда на секунда се приближаваше все повече към горната стена, но също така губеше хора на всяка крачка.
— Имаш работа за мен ли, вуйчо? — попита Елеса, като се появи до Вейлин. — Къде е Джукар? — добави и се огледа за следотърсача.
— Той си има собствена мисия — каза Вейлин. Отиде до стената и посочи към центъра на обкръжените пехотинци. — Запазете генерала жив — нареди на Елеса и Норта. — Нищо друго няма значение.
Вейлин загледа как смаляващата се формация си пробива болезнено път, стъпка по стъпка, към портата, нападана от всички страни от все повече сталхасти и Спасени. Арбалетчиците се мъчеха да пращат непрекъснати залпове в редиците на атакуващите, но на мястото на всеки воин, повален от стрелите им, дотичваха трима нови от портата или от стените. Норта и Елеса стреляха в по-умерено темпо, като убиваха всеки воин, който изглеждаше, че може да пробие гъстите войнишки редици. По всичко личеше, че способността на Келбранд да вдъхва лудост у тези хора не е отслабнала. Бяха нужни две от стрелите на Елеса, за да повалят един едър като мечка мъж, който размахваме ковашки чук, за да си пробие път в кръга, преди да рухне.
Когато кръгът стигна на двайсетина крачки от портата, в центъра му затръбиха рогове. Ходът явно бе планиран предварително, защото кръгът се превърна в ромб и обърнатите на север редици се втурнаха към портата, докато другите отстъпваха заднешком след тях. Войниците отпред атакуваха със смъртоносната ярост на хора, изправени пред неминуема смърт, пробивайки си път през гъстата тълпа, за да стигнат до стената. Докато го правеха, задните редици се разгърнаха и образуваха около портата полукръг.
Вейлин заповяда да хвърлят камъни и да изливат масло от стената, за да разредят атакуващите от двете страни на полукръга, докато арбалетчиците продължаваха да обстрелват онези отпред. С минаването на войниците през тунела полукръгът започна да се смалява. Вейлин отново бе впечатлен от дисциплината във войската на Търговския крал: всеки взвод продължаваше да се бие, докато не му заповядат да мине през портата, и тогава нанасяха последен удар с копията си, преди да отстъпят, а войниците от двете им страни се преместваха, за да запушат пролуката.
Скоро полукръгът се бе свил до една трета от първоначалната си големина и все още не бе разкъсан. Вейлин виждаше Шо Цай и Цай Лин да се сражават рамо до рамо най-отпред на дъгата от биещи се войници. Генералът се биеше пестеливо и смъртоносно, мечът му се стрелкаше към лицата и шиите на нападателите, и през цялото време той лаеше заповеди към хората си. Цай Лин се бе сдобил с една сталхастка сабя в добавка към собствения си меч и се сражаваше едновременно с двете оръжия: сечеше наляво и надясно със смъртоносна прецизност, която Вейлин знаеше, че може да е резултат само от дълго обучение.
— Милорд!
Вейлин се обърна и видя как един от арбалетчиците отстъпи от стената и посочи безпомощно към празния си колчан. Един поглед към другарите му потвърди, че те или вече са свършили стрелите си, или скоро ще ги свършат.
— Генерале! — извика Вейлин надолу към Шо Цай, присвил длани до устата си, с надеждата Що Цай да го чуе през врявата на битката. — Нямаме повече време!
Шо Цай хвърли съвсем кратък поглед към него и един сталхаст се възползва от това разсейване, за да се втурне напред с вдигната сабя, преди да рухне мъртъв със стрелата на Норта, стърчаща от рамото му. Шо Цай изкрещя заповеди на останалите войници да хукнат към портата. Дисциплинираното отстъпление бе забравено и всички затичаха да се спасят. Шо Цай и Цай Лин продължиха да отстъпват, сражавайки се под прикритието на стрелите на Норта и Елеса, и убиха още неколцина врагове, преди да стигнат до тунела. Дотогава група Спасени вече си бе пробила път сред войниците, опитващи се да стигнат до портата, уби много от тях и нахлу в прохода.