Вейлин не се поколеба да извика следващата си заповед. Нямаше избор, ако искаше да удържи третото ниво.
— Залостете портата!
Докато заповедта се предаваше надолу към войниците, пазещи тунела, Вейлин се втурна към най-близкото въже, хвана го и го хвърли през парапета. Краят му падна точно между Шо Цай и Цай Лин. Те отстъпиха към стената вляво от тунела, заобиколени от двайсетина оцелели войници, предимно Червени разузнавачи, сред които и ефрейтор Вей. Вейлин видя как генералът побутна въжето към сина си и издаде строга, непреклонна заповед, когато дай-ло поклати глава. Цай Лин се забави само за миг, за да парира със сабята си мушкането на един Спасен, а мечът му замахна, за да отсече ръката на мъжа над лакътя. После младият воин захвърли сабята, прибра меча, хвана въжето и се закатери по него.
Генералът се обърна към ефрейтор Вей и кимна към въжето. Ефрейторът заби юмрук в лицето на един озъбен Спасен, поклони се на генерала си, а после извика на другарите си и се хвърли във вражеските редици. Войниците образуваха щит около своя генерал, копията и мечовете им сечаха с бясна енергия. Като видя, че Шо Цай се колебае, Вейлин извика:
— Без теб градът ще падне!
Генералът хвърли последен поглед към хората си, а после прибра меча и се хвана за въжето. Той и синът му се държаха здраво, докато Вейлин и двайсетина арбалетчици ги изтеглиха горе.
— Портата е залостена — каза Вейлин на Шо Цай, докато му помагаше да се прехвърли през парапета. — Трябваше да…
— Знам. — Генералът се обърна да погледне какво става долу и видя как последните Червени разузнавачи падат под вълната мушкащи и сечащи Спасени.
Когато касапницата свърши, войската на Мрачния меч нададе животински вой на триумф, толкова силен, че човек го заболяваха ушите. Бяха изпълнили второто ниво от край до край — море от обърнати нагоре лица, оцапани с кръвта и саждите на битката, всички крещящи своята омраза към мълчаливите оцелели на последната стена. После, със стряскаща внезапност, ревящото множество потъна в почти пълна тишина, ако се изключеше тежкото им дишане.
— Той е тук — чу Вейлин думите на Луралин. Тя стоеше на стената с Вариж до нея, а лицето ѝ бе бледо и безизразно. Войската се разстъпи, за да пропусне един самотен ездач да мине със своя жребец по хлъзгавите от кръв улици.
Келбранд спря коня си близо до стената, сякаш изобщо не се боеше от стрелците горе. Постоя неподвижен известно време, със също толкова безизразно лице като сестра си и тих като армията наоколо. После вдигна ръка, за да покаже онова, което държеше.
Вейлин чу как Вариж изсъска яростно, но самата Луралин не показа никаква реакция при гледката на главата на Джукар, въртяща се бавно в хватката на брат ѝ. Той я запрати към стената; тя описа червена дъга във въздуха и тупна точно пред портата, след което се претърколи, за да се взре нагоре с невиждащи очи.
Келбранд и Луралин се гледаха втренчено само за миг, но Вейлин знаеше, че поне на нея трябва да ѝ се е сторило цяла вечност. Накрая брат ѝ премигна, отклони поглед, извърна коня си и препусна обратно откъдето бе дошъл, а армията му зарева отново, още по-силно и яростно отпреди.
34.
По смрачаване, след като нямаше и помен от нова атака, Шо Цай заповяда да срутят тунела към горното ниво. Ам Лин надзираваше работата с майсторското си око, определяше камъните, които могат да бъдат измъкнати, без да отслабят стената над тях. След часове зад портата бяха струпани толкова камъни, че никакъв брой обладани от лудост Спасени не биха имали надежда да я разбият.
— Сега той ще трябва да копае — заяви Шо Цай. — Да си пробие път през древния паваж и основите и да прокопае тунел до стените. Няма друг начин да ги събори, а те са прекалено високи, за да ги изкатери.
Той седеше на масата, където Шерин се бе грижила за най-тежко ранените. Всяка повърхност в стаята бе изтъркана с оцет, а по пода бе посипан талаш, но дъхът на разкъсана плът и човешки нечистотии си оставаше. Генералът почти не трепна, когато Шерин се зае да шие раните му, най-лошата от които бе дълбока резка на тила му.
— Той може да ни е затворил тук — добави Шо Цай, после млъкна и заскърца със зъби, докато Шерин връзваше последния шев. — Но ще му отнеме месеци да ни победи.
Генералът говореше уверено, макар да бе капнал след ужасите на деня; Вейлин обаче не споделяше неговата увереност.