Като чу как тетивата на Елеса се изпъва, Вариж се засмя.
— Убий ме, приемам го с радост. Защото знам, че само в смъртта има спасение. Не можете да спрете онова, което вече е сторено.
И тогава Вейлин ги видя — мрежа от пукнатини в паветата в подножието на стената, които се разширяваха.
— Убийте го! — викна той.
Двете стрели улучиха Вариж право в гърдите и щръкнаха от гърба му и той се строполи. Докато всичките му телесни течности се изливаха на воля като тъмен поток, доволната усмивка оставаше на устните му.
Пред очите на Вейлин пукнатините в основата на стената плъзнаха със светкавична скорост, бликнаха струи разпрашен камък и земята доловимо затрепери.
— Назад! — извика Вейлин и заблъска Норта и Елеса точно когато отдолу се разнесе гръмотевичен тътен. Дълбока цепнатина зейна в основата на стената и се устреми към върха толкова бързо, че окото не успяваше да я проследи. Чу се стържене на камък в камък и участък от стената с дължина поне петдесет стъпки сякаш се превърна във водопад от падащи канари. При срутването се вдигна гъст задушаващ облак прах и се разлетяха ситни режещи парченца, които ги накараха да закрият лицата си.
Когато Вейлин свали ръка от очите си, пред него се разкри пробив, който знаеше, че няма никаква надежда да запуши. Вече можеше да види как сталхастките ездачи се строяват за атака сред къщите на второто ниво, с гъсти формации от Спасени, тълпящи се по фланговете им.
— Лорд Вейлин!
Шо Цай спря наблизо и зад него се разгърнаха три пехотни полка. Вейлин видя, че другите войници бързо се спускат от стените, за да се строят на улиците. Генералът бе стигнал до очевидното заключение, че единствената важна битка сега ще се води при този пробив.
— Вървете в храма — каза Шо Цай на Вейлин. Пристъпи към него, изгледа го твърдо, неумолимо, и заговори тихо. — Спаси я, ако можеш. Ако не можеш, дай ѝ милост.
Извърна се и направи знак на Цай Лин да се приближи.
— Върви с лорд Вейлин.
— Генерале, аз трябва…
— Няма време! — Очите на Шо Цай пламнаха срещу сина му, принуждавайки го да застане мирно. — Когато ни връхлетят, ще настъпи хаос — добави Шо Цай и изражението му омекна до съжаление. — Може би достатъчно голям, за да прикрие едно бягство. Това е последната ми заповед към теб, синко. Оживей и се върни в Храма на копията. Последвай техния съвет, защото виждам, че епохата на кралете е към края си.
Обърна се към пробива и изтегли меча си тъкмо когато отекна тътенът на сталхастките копита.
— Хайде, тръгвай!
Шумът на битката ги следваше по време на бягството им към храма, по-силен от всяка буря, толкова силен, че Вейлин не чу вика на ефрейтор Чо-ка, докато той не се втурна от сенките да му препречи пътя. Придружаваха го неколцина Черепи, които Вейлин знаеше, че са членове на Зелените усойници.
— Милорд — каза Чо-ка с небрежен поклон. — Бих искал да ви покажа нещо.
— Какво „нещо“? — Вейлин не бе особено изненадан, че Чо-ка и хората му са предпочели да не остават с генерала в последната му битка, нито пък имаше сили да се ядосва. Та нима и той самият не се държеше като страхливец тази нощ?
— Нещо в магазина за подправки на сестрата на баба ми — каза Чо-ка, като се огледа предпазливо.
— Говори направо! — сопна се Вейлин, търпението му вече се изчерпваше.
— Път за измъкване — каза престъпникът. — Такъв, който не можеше да се използва досега.
— Но можеше да ни помогне по-рано.
— Аз дължа вярност единствено на Зелените усойници. Не на някакъв си крал, който може да ме обеси по своя прищявка, или на някакъв генерал, чието име не бях чувал допреди месец. Ние се бихме за живота си и няма да го профукаме, за да браним купчина почернели тухли. Но между нас има дълг, който държа да уредя.
Вейлин се обърна към Елеса и Норта.
— Вървете с тях. Ние с дай-ло имаме работа в храма. Когато нахлуят през пробива, битката ще се промени. Стане ли това, не чакайте и секунда повече.
Извърна се, преди те да са започнали да спорят, и забърза към храма.
Намери Шерин в лечебницата да размахва шишенце с ароматни соли под носа на Луралин, докато Чиен държеше главата ѝ неподвижно. Ереса и Джила стояха в ъгъла с угрижени лица и гледаха как господарката им стене и ноздрите ѝ потръпват, но не се буди.