— Махаме се оттук — каза Вейлин на Шерин. — Вдигни я — обърна се той към Чиен и кимна към Луралин. — Капитанът ще ти помогне.
— Накъде? — попита престъпницата, като преметна едната ръка на Луралин през раменете си, а в същото време Цай Лин хвана другата.
— Магазинът за подправки на улицата вляво от портата. Зелените усойници са пазили тайни от нас.
— Винаги можеш да разчиташ на един плъх да намери мръсен канал за измъкване — изпъшка Чиен, докато вдигаха Луралин.
— Тръгвайте — каза им Вейлин, гледаше как Шерин, без да бърза, прибира шишенцето с ароматни соли в сандъчето си с лекарства. — Ние ей сега идваме.
Чиен и Цай Лин покорно изнесоха Луралин от стаята, следвани по петите от Ереса и Джила.
— Време е — каза Вейлин на Шерин и откри, че му е трудно да преглътне, преди да продължи. — Съжалявам.
— Ти си го оставил — каза тя с равен, лишен от изненада глас, без да се обръща.
— Той ми заповяда, както ми заповяда и да те спася. И аз ще го направя.
— Имам пациенти. — Тя затвори капака на сандъчето и поспря за момент да огледа ръцете си, пръстите ѝ потрепваха. — И дарба, която да споделя…
— Ако трябва да те зашеметя, за да те измъкна от този град, ще го направя!
Тя се вцепени при вика му, очите ѝ се насълзиха и чертите ѝ станаха остри, докато се бореше с болката си.
— Видя ли го как умира?
Той отиде до нея, хвана я за китката и я задърпа към вратата.
— Няма време.
Тя изтръгна ръката си и втренчи обвинително в него насълзените си очи.
— Видя ли го как умира?!
Щеше да му е лесно да я излъже, нещо крайно необходимо, но лъжата угасна на езика му. Вече достатъчно я бе лъгал.
— Бие се — каза той. — И ще се бие до смърт, за да можеш ти да живееш. Не лишавай смъртта му от смисъл.
Тя се извърна, пое си пресекнато дъх и вдигна сандъчето. Без да казва нищо повече, излезе от стаята.
Отвън ги чакаха Ам Лин, Семон и Алум.
— Стойте наблизо — каза им Вейлин. — И се движете бързо.
Чу как шумът на битката се променя, когато бяха изминали половината път до магазина: хаотичният звън на метал притихна за един кратък миг, преди да изригне ревът на хиляди триумфиращи гласове.
— Какво е това? — попита Семон.
— Пробили са — отвърна Вейлин и хвърли поглед на юг. Шерин изхлипа, докато ревът се превръщаше в ломотене, прорязвано от остри писъци, които говореха за клане.
— Казах ви да не чакате — извика Вейлин на Норта, когато свиха зад един ъгъл и видя, че брат му и Елеса ги чакат на улицата.
— И съм сигурен, че си знаел, че няма да го направим — отвърна Норта. Въведе ги в магазина, където по средата на пода зееше отворен капак. — Престъпниците обаче нямаха подобни скрупули. Цай Лин и жените току-що минаха.
— Накъде води това? — попита Семон, взираше се със съмнение в тъмния отвор.
— Стига да не е тук, на кого му пука, малоумнико? — каза Елеса и скочи в дупката. Вейлин бутна след нея Шерин и изчака другите да ги последват, преди да хване веригата от вътрешната страна на капака и да го затръшне на слизане.
Стълбите бяха стръмни, озарени от една-единствена факла в скоба на грубо изсечената стена, вероятно оставена от Чо-ка. Алум взе факлата и ги поведе надолу. Слизаха колкото можеха по-бързо по влажните тесни стъпала. Тунелът криволичеше, докато се спускаше, което правеше невъзможно определянето на посоката им. Накрая свърши в широка кухина с нисък сводест таван. Лунната светлина се отразяваше във водите на канала, течащ през нея, и хвърляше сребристи отблясъци по стените. Светлината проникваше през множество дупки на тавана и озаряваше водния път, който се протягаше поне на миля под земята.
— Милорд! — отекна в кухината гласът на Цай Лин, който го викаше от една лодка във водата. Седеше на кърмата, хванал едно гребло, а трите жени се бяха сгушили по средата ѝ. Наблизо бе привързана още една лодка, също с две гребла.
— Онези негодници отказаха да чакат — каза Цай Лин, когато Вейлин се качи в лодката и хвана другото гребло. Ам Лин се качи след него, а другите се качиха във втората лодка.
— Ние сме живи благодарение на тези негодници — напомни Вейлин на Цай Лин и се отблъсна с греблото от каменния бряг, за да прати лодката по средата на канала.
Загребаха ритмично и Вейлин погледна назад, за да се увери, че другата лодка ги следва. Алум и Норта бяха хванали греблата и напредваха добре. Погледът на Вейлин постоянно отскачаше към свитата фигура на Шерин във втората лодка, навела глава и прегърбила скръбно рамене.