— Пести си силите — прошепна в отговор Вейлин. — Шерин ще те излекува…
— Не… — Усмивката на Ам Лин се превърна в смях, пропит с ирония. — Песента… беше ясна. Затова отпратих… Шоала. Затова… те чаках. Всички песни… си имат край, братко. Принцесата… знаеше това…
Посегна към ръката на Вейлин и я хвана с треперещи пръсти, после я насочи към стрелата в гърдите си и я притисна към бликащата от раната кръв.
— Моят дар — каза Ам Лин. — За теб.
Кръвта бе топла под пръстите на Вейлин, но той понечи да дръпне ръка, сякаш се е опарил.
— Не! — Погледът на Ам Лин стана яростен, каменоделската му хватка стискаше Вейлин като менгеме и задържа ръката му на място. — Трябва! — изграчи той през оцапаните си с кръв зъби. — За да се биеш с него… имаш нужда от песен. Ако не го направиш… той ще победи!
Последните му думи излетяха като вик и Вейлин чу цвиленето на разтревожени коне, последвано от викове. Сталхастки викове.
Образи нахлуха в съзнанието му, докато се взираше в умоляващите очи на Ам Лин. Убитите пратеници в кулата. Намеренията на принцесата. Дуелът с Обвар. Обсадата. Скритата истина на Вариж. Стрелата на Тирус. Ако той още имаше песен, колко от тези неща изобщо нямаше да се случат?
„Да се бия с теб, какъвто си сега, ще е все едно да се бия с дете“, беше казал Келбранд. Мрачния меч. И поне за това Вейлин знаеше, че не лъже.
И все пак погрешността на всичко това го възпираше, отвращаваше го. Воларианците бяха станали роби на Съюзника точно по този начин. Какво ли щеше да стане с него?
Чу пак гласа на Елеса — далечен, жален вик, донесъл се през мъглата, скоро погълнат от звука на галопиращи отново коне. Развълнувани викове изпълниха въздуха, докато сталхастите се приближаваха, жадни за славата, която щяха да получат, ако поднесат главата на Крадеца на имена на обичния си жив бог.
— Моля те, братко… — Кръв пръсна от устните на Ам Лин и очите му помътняха. — Моля те…
Чул съсъка на излитаща от ножница стомана, Вейлин наведе уста към смъртоносната рана на приятеля си и отпи дълбоко.
Действащи лица
Вейлин Ал Сорна — граничен лорд на Северните предели
Норта Ал Сендал — бивш брат от Шестия орден; Меч на кралството и герой от Освободителната война; баща на Лорен и Артис; брат на Керан; известен пияница
Керан Ал Верин — търговка и собственичка на Почитаемата търговска къща на Ал Верин и господарка на Търговската гилдия на Северните предели; сестра на Норта; леля на Лорен и Артис
Ерлин — бивш безсмъртен Надарен; жител на Нериново
Лорен Ал Сендал — дъщеря на Норта; сестра на Артис; Надарена ясновидка
Артис Ал Сендал — син на Норта; брат на Лорен
Елеса Мустор — приемна дъщеря и наследница на кумбраелската губернаторка Рева Мустор
Орвен Ал Мелна — лорд-командир на Северната гвардия
Алум Ви Мореска — ловец от клана Мореска; приятел на Вейлин
Семон Век — бивш бандит и слуга на Алум
Високото копие — кумбраелски стрелец, приет за член на Мечия клан
Железнооката — шаманка на Мечия клан
Брат Келан — брат от Петия орден; лечител на Северна кула
Кара — Надарена жителка на Нериново; жена на Лоркан, с когото са разделени
Лоркан Денса — съпруг на Кара, с която са разделени; бивш Надарен жител на Нериново
Кон Шен — посланик на Двора на Достопочтеното кралство в Обединеното кралство
Джиян Нуйшин — командир на Седма кохорта на войската на Достопочтеното кралство и посланик в Обединеното кралство Вайзер Мортин — капитан на „Морска оса“, търговски съд, собственост на Почитаемата търговска къща на Ал Верин
Келбранд Рейерик — велик лорд на Хаста
Луралин Рейерик — сестра на Келбранд и Бабукир; Надарена ясновидка от Божествената кръв
Бабукир Рейерик — по-малък брат на Келбранд и Луралин
Обвар Нагерик — прочут сталхастки воин; поборник и брат по седло на Келбранд; ухажор на Луралин
Варнко Матерк — скелтир на скелда Остра
Тирус — жена воин от скелда Остра
Ереса — Надарена бивша робиня и приятелка на Луралин
Вариж — Надарен бивш роб и приятел на Луралин
Джукар — Надарен бивш роб и приятел на Луралин