— Извинявай — каза то и се приближи да го прегърне здраво, а той го целуна по темето. Силата на прегръдката ѝ му разкриваше много, както и лекото треперене на ръцете ѝ.
— Милорд — започна Керан. — Натъжава ме, че трябва да повдигна един труден въпрос толкова скоро след завръщането ви…
— Просто ми кажи — сряза я Вейлин и се намръщи при гледката на силно стиснатите ѝ ръце, чиито кокалчета бяха побелели от напрежение. — Не е убил никого този път, нали?
Керан се усмихна много немощно, преди да отговори:
— Не защото не се е опитал, милорд.
3.
Лорд Норта Ал Сендал седеше на пода на килията си, оклюмал глава и облегнал гръб на стената. Не вдигна очи, когато вратата се отвори, макар че Вейлин долови лека гримаса под брадата му. Килията се намираше дълбоко в недрата на кулата и единственото осветление беше малка свещ в една ниша. Мястото миришеше на немита плът и застояло пиене, а зловонието се усилваше от съдържанието на кофата в ъгъла. Тази смрад с нищо не подобри вече мрачното настроение на Вейлин.
Той каза на пазача да затвори и заключи вратата, а после се втренчи мълчаливо в Норта, докато той най-после не вдигна глава. Веселата искрица в зачервените му очи зад завесата от немита коса накара Вейлин да се зарадва, че е оставил оръжията си, преди да дойде тук.
— Какво е станало с носа ти? — попита Норта.
— Бандитска стрела — отвърна Вейлин. Погледът му се премести върху петно засъхнала кръв на челото на Норта и той различи малките черни шевове на скалпа му под червеникавокафявото петно. — Брат Келан казва, че онези хора ще оживеят. — Вейлин се наведе да огледа раната на Норта. — Загубил си форма, братко.
— Това го направи господин Холиш, собственик на „Белият елен“ — отвърна Норта и веригите му издрънчаха, когато вдигна ръце да посочи раната. — Виж, това се казва силна ръка. Той беше при Алтор, знаеш ли?
— Както и много други.
Вейлин отиде до ниския дървен нар, застлан със сламеник, и седна, оставяйки тишината да се възцари отново. Норта никога не бе харесвал тишината.
— Трима слабоумни моряци, говорещи за войната — каза Норта накрая. — Фукаха се с битките, в които били участвали. Личеше си, че никога не са били в шибана битка. Стори ми се, че ще е полезно за тях да опитат как е наистина.
— Всъщност един от тях е служил на борда на „Кралица Лирна“ в Битката за фара. Брат Келан казва, че ще има късмет, ако запази окото си.
Норта извърна поглед, прокара език по устните си и юмруците му се свиха в оковите. Вейлин вече познаваше достатъчно добре настроенията му, за да разпознае признаците; той започваше да изтрезнява, което значеше, че също и ожаднява.
— Сестра ми е дошла да те моли, предполагам? — попита Норта и в смутения му тон се прокрадна нотка на възмущение, почти отчаяние. — Не съм я карал да го прави.
— Не, ти никога не я караш. И въпреки това тя идва. Този път доведе Лорен, но не и Артис. Защо?
Норта сви рамене.
— Момчето иска да си проправи собствен път в живота.
— Момчето е само на дванайсет. След като загуби майка си, изглежда, е загубило и баща си.
— Керан се грижи за него, Лорен и близнаците. Получават цялата ми пенсия, освен едно жалко подаяние.
— За което кръчмарите в този град са много благодарни.
Норта се втренчи в него за момент, после се засмя.
— Добре де — каза и поклати печално глава. — Какво ще бъде? Още трийсет дни в мините? Шейсет? Справедливо е. Миньорите винаги имат предостатъчно грог. Аз, разбира се, ще платя полагащото се обезщетение на пострадалите. Дори ще купя на онзи моряк стъклено око, ако му е нужно.
— Не. — Вейлин поклати глава. — Не, братко. Не мините. Не и този път.
— Тогава какво? Бичуване на градския площад? Ще ме окачиш в старата клетка за няколко дни? — Устата му потръпна, когато се усмихна, а гласът му затрепери, когато жаждата го връхлетя с пълна сила. — Както желаете, милорд. — Затвори очи и прокара длан по сбърчените си вежди. — Само една малка чашка вино преди това, не моля за нищо повече.
— В момента не съм склонен да изпълнявам никакви твои молби, лорд Норта. — Вейлин стана и се отправи към вратата. — Ще получаваш свястна храна и вода. Брат Келан ще минава на всеки няколко дена да провери здравето ти.
— Просто ще ме оставиш тук? — Норта се насили да се засмее, опря се на стената и се надигна нестабилно на крака. — Не забравяй, че имам право на съдебен процес. Като Меч на кралството…