— Така е, милорд. — Жената се поклони още по-ниско, вдигнала умолително ръце. — Тя ни посрами, като се хвана с един прелюбодеец. Сякаш не е достатъчно лошо, че ние трябва да се грижим за копелето му, ами и понеже той още е обвързан в законен брак, няма да плати дори обичайната зестра.
„Сълзи, крясъци и пари — помисли си Вейлин. — Винаги едно и също.“
— Разбирам — каза той, прикривайки отегчената нотка в гласа си, и се размърда на престола, за да се обърне надясно, където седеше Елеса. Бъдещата губернаторка на Кумбраел се бе подпряла на подлакътника на креслото си, отпуснала брадичка на обърнатата си нагоре длан, а лицето и очите ѝ бяха замъглени от скука. Тя се размърда само лекичко, докато Вейлин говореше.
— Можете ли да предложите някакъв съвет, милейди?
— Разбира се, милорд — отвърна тя, потискайки прозявката си, и хвърли на Олна една вяла усмивка. — В бъдеще си дръж краката затворени или намери знахарка, която знае подходящата смесица от билки. А ти — добави тя и усмивката ѝ изчезна, щом се обърна към Лоркан, — бъди готов да си платиш за последствията, ако ще се въргаляш в чуждо легло.
„Значи в някои отношения все пак прилича на майка си“, помисли си Вейлин и се втренчи сурово в неразкаяната физиономия на Елеса. Спомни си, че Рева харесваше Деня на тъжбите не повече от него, но поне се бе научила да го прикрива.
— Мнението на моята племенница е разумно, макар и грубо изложено — каза той и се обърна пак към Лоркан. — Кара иска ли да остане омъжена за теб? И да знаеш, че ще приема много зле един нечестен отговор.
Лоркан сякаш се канеше да се усмихне отново, но тежестта в погледа на Вейлин явно го накара да размисли.
— Не, милорд — отвърна той с въздишка. — Тя ми го каза с изрази, които не оставяха място за съмнение.
— В такъв случай, изглежда, поне една част от тази жалба може да се уреди веднага. С властта, дадена ми от кралица Лирна Ал Ниерен, от този момент аз анулирам брака ви. — Обърна се към писаря, седящ вляво от него. — Съставете официален указ, който ще подпиша, и го регистрирайте в Четвъртия орден до края на деня.
Писарят кимна и топна писалката си в мастилото.
— Разбрано, милорд.
— Госпожице Олна — обърна се Вейлин към бременното момиче. — На колко години сте?
— Седемнайсет и десет месеца, милорд — отвърна бързо тя и затисна с ръка устата си, за да предотврати ново избухване, когато майка ѝ нададе не особено убедителен хленч.
— О, обезчестеното ми дете — зави жената, покрила лицето си с ръце.
— Имате ли някакъв занаят? — продължи Вейлин, предпочел да не обръща внимание на жената. — Умения?
— Шивачка съм, милорд. — Олна стрелна с кисел поглед майка си. — Това е кажи-речи единственото полезно нещо, на което тя ме научи.
— И очаквате да отглеждате дете сама, единствено с дохода на шивачка?
— Не съм сама. — Тя вирна предизвикателно брадичка и се обърна да хване ръката на Лоркан. — Бащата на моето дете ще ни издържа.
— С кражби и измами ли? — попита Вейлин и впери поглед в Лоркан.
Видя как гневният отговор пресъхна на устните на Лоркан, макар че в очите му все още блестеше старото възмущение. Въпреки че той се бе включил в Освободителната война съвсем доброволно, любовта му към вече бившата му съпруга бе това, което го бе накарало да изтърпи дългите мъки на леда, докато пътуваха към Волария, и последвалите битки. Отказът на Вейлин да освободи Кара от задължението ѝ и да му спести цяла епопея от страдания, макар че в крайна сметка той бе оцелял славно от тях, явно бе породил у него враждебност.
— Както знаете, милорд — каза той, — тъкмо благодарение на вашата добрина самата кралица ми назначи пенсия като признание за службата ми в Освободителната война.
— Вярно е — призна Вейлин. — Знам също така, че в момента, щом я получиш, тя отива при различни търговци, игрални домове и лихвари. Само преди седмица лорд Орвен бе принуден да се оправя с молба за незабавното ти задържане поради неплащане на отдавнашен и значителен дълг, който той уреди от собствения си джоб.
— За което съм ви благодарен, милорд — каза Лоркан на Орвен с поклон.
— Лорд Орвен бе движен от чувствата си към един стар другар — каза Вейлин. — Аз не съм. Склонен съм обаче да покрия всичките ти останали дългове, а след като анулирането на брака ти бъде потвърдено, да стана свидетел на венчавката ти с госпожица Олна. В замяна — добави той и видя как разцъфналата на устните на Лоркан усмивка лекичко посърва — ти ще бъдеш зачислен за период от пет години в Северната гвардия, където особените ти таланти ще бъдат използвани в пълна мяра.