— Прекрасен дар, посланик Кон — каза той на брадатия, като затвори ковчежето и даде знак на един страж да се приближи и да го вземе. — Сигурен съм, че кралицата ще е доволна.
Забеляза леко колебание в отговора на посланика. Знаеше, че идеята жена да властва над мъжете е до голяма степен чужда в Далечния запад, а на някои места се смята дори за светотатствена. Посланикът обаче бе готов да се подложи на това унижение днес.
— Както сигурен съм и нашият крал — отвърна той и се поклони отново, преди да протегне ръката си с дълги нокти към воина до себе си. — Мога ли да ви представя генерал Джиян Нуйшин, командир на Седма кохорта на Достопочтената войска?
Вейлин се поклони любезно на мъжа.
— Генерале.
— За съжаление генералът разбира само отчасти езика ви — каза Кон Шен. — Ето защо аз ще бъда гласът на нашия крал на тази среща.
Вейлин присви устни и се усмихна на генерал Джиян, преди да се обърне към него на чу-шин, далекозападния диалект, най-широко използван от търговците и чиновниците.
— Щом не можете да разговаряте с нас, защо ви е пратил вашият крал? — попита той и погледна многозначително към меча на мъжа. — Да се биете с нас ли?
Видя на лицето на генерала да трепва веселие, преди той да изсумти в отговор:
— Ако бях дошъл да се бия с вас, нямаше първо да ви се поклоня. Враг, който е достоен за война, не се нуждае нито от уважение, нито от милост.
Вейлин знаеше, че това е стара поговорка, взета от произведенията на един от безбройните философи в далекозападната история, макар че не знаеше точно кой. Образованието му в това отношение далеч не беше пълно.
— Вие говорите добре чу-шин, милорд — каза посланик Кон. — Не знаехме, че талантите ви се простират чак дотам.
Вейлин сви лекичко рамене.
— Моят учител казва, че акцентът ми е малко непостоянен, а речникът ми — недостатъчен. Аз обаче продължавам да се уча. Всяка година тук пристигат все повече хора от земите на Търговските крале, с желанието да обсъждат всякакъв бизнес. Изглеждаше ми невъзпитано да не разговарям с тях на собствения им език.
Мъжът понечи да отправи нов комплимент, но Вейлин махна с ръка.
— Вие обаче сте твърде високопоставен, за да идвате тук по работа от чисто търговско естество, и освен това водите войник. Намирам това за извънредно любопитно.
От предишното си вземане-даване с далекозападни чиновници бе научил, че подобни заобиколни намеци се очакват, когато разговаряш с пратеници от Търговските кралства. Да попиташ просто „Какво искате?“ би накърнило значително достойнството на посланика.
— Милорд е също толкова прозорлив, колкото и храбър — каза Кон. — Макар че всъщност нашата мисия има и търговски аспект. Дошли сме да преговаряме за покупка, но тя не се отнася до многото богатства, срещани по тези земи.
И махна на друг член на свитата си да излезе напред. Мъжът носеше сложно гравиран цилиндричен бронзов на цвят калъф. Позата му бе същата като на предишния, превит и извърнал очи, за да покаже степен на раболепие, която навярно би смутила дори воларианците. Понечи да остави калъфа на първото стъпало на подиума, но спря, когато Вейлин посегна надолу и го взе от ръцете му, като промърмори тиха благодарност.
Мъжът се сепна и вдигна за миг ококорените си очи и Вейлин забеляза тънкия белег, минаващ по челото на мъжа от веждата до грижливо сресаната и лакирана коса. „Още един воин?“ зачуди се той, докато слугата бързо сведе поглед и поклащайки глава се оттегли в редиците на свитата. Изглеждаше невероятно такава група пратеници да пътува без някакъв телохранител.
Вейлин насочи вниманието си към калъфа и свали орнаментираната капачка, за да извади намиращия се вътре свитък. Разви го и видя две грижливо изработени, макар и малко префърцунени рисунки. В горния край имаше устройство с формата на арбалет, два пъти по-високо от човешки бой, което бълваше порой от стрели като фонтан. Под него някакво още по-голямо приспособление с формата на гигантска бутилка плюеше гъста струя огън върху палубата на един кораб.
— Разбирам — каза той и подаде свитъка на Орвен, повдигнал вежда. Командирът на Северната гвардия го прегледа набързо, преди да изпръхти с леко веселие.
— Ние смятаме, че изображението е точно — каза посланик Кон.
— Размерите ви са грешни — отвърна Вейлин и седна на мястото си.
— Познавате ли тези устройства? — попита генерал Джиян.
— И още как. Изработи ги собствената ми сестра.
Мъжът размени бърз поглед с Кон и челата им се набръчкаха със съмнение. „Жени владетели, жени изобретатели — помисли си Вейлин. — Колко ли странни им се струваме?“