— Но те работят ли както е изобразено? — попита Джиян.
— Първото е вид балиста, която може да праща петдесет стрели по някоя мишена за по-малко от минута. Второто изпуска огнена струя, способна да погълне някой кораб за секунди. Да… — Гласът на Вейлин заглъхна, щом си спомни за многото пъти, когато бе държал треперещата Алорнис в обятията си, след като се е събудила от поредния кошмар. „Те не спират да ме питат защо — шепнеше тя. — Докато горят, искат да знаят защо. Нямаше да е толкова зле, ако просто пищяха…“ — Да, работят много добре.
Усмихна се извинително, преди да продължи с енергичен тон:
— Уважаеми господа, с огорчение трябва да ви уведомя, че пътуването ви е било напразно. По заповед на нашата кралица тези устройства не се продават, на никаква цена.
Двамата посланици реагираха различно. Простоватото лице на генерал Джиян се намръщи, докато Кон изписа на своето фалшива усмивка.
— Още не сте чули цената, които сме готови да предложим, милорд — каза той. — Дарът, който ви поднесохме, е само дребен жест в сравнение с нея, нищо повече от символ на намеренията на нашия крал.
— Не ме интересуват намеренията на вашия крал — отвърна Вейлин. — А тези на моята кралица. А тя постанови тези оръжия да останат единствено в ръцете на собствената ѝ войска. Сигурен съм, че човек с вашия интелект бързо ще разбере доводите ѝ.
Генерал Джиян изсумтя и на устните му се изписа язвителна усмивка.
— Продай на някой съсед куче и той ще го обучи да те хапе — промърмори той с далеч по-груб акцент отпреди. Изглежда, генералът не беше от благороден произход.
— Точно така, добри ми господине — каза Вейлин.
— Щом устройствата не могат да бъдат купени — продължи Кон и Вейлин долови скрита нотка на отчаяние в гласа му, — то навярно биха могли да се купят знанията за изработка на също толкова ефективни машини. Сестра ви тук ли е? Много бих се радвал да се запозная с нея.
— Понастоящем сестра ми живее във Варинсхолд — каза му Вейлин и гласът му се втвърди до не особено любезен тон. — Където работи като директор на Кралския колеж по изкуствата. Уверявам ви, че всеки ваш опит да преговаряте с нея ще бъде бързо отхвърлен. Тя няма никакво желание да изработва повече оръжия от какъвто и да било вид.
Усмивката на Кон помръкна, а присвиването на очите му издаде тежестта на обидата, която бе понесъл. Въпреки това той се съвзе бързо и събра длани в жест, който Вейлин знаеше, че се използва в успокоителната медитация.
— В такъв случай, милорд, трябва да помоля за разрешение да се обърнем директно към кралицата ви. Ако ни позволите да се радваме на гостоприемството ви още няколко дни, ще съставя официално предложение.
— Както желаете — каза Вейлин. — В момента кралицата обикаля воларианските си владения, така че може да минат месеци, преди да получите отговор. Трябва да ви предупредя обаче, че намирам за крайно невероятно тя да отстъпи пред искането ви.
— И все пак, също както вие сте обвързан със заповедите на вашата кралица, аз съм обвързан с тези на моя крал. — Кон се поклони отново, после спря и сянка на раздразнение пробяга по набръчканото му лице, когато Джиян промърмори някаква дума. На Вейлин тя му прозвуча много подобна на думата на чу-шин за „курва“, само че с по-разтеглено окончание.
„Да не би да очаква да му осигуря жена?“ зачуди се Вейлин, докато Кон се насили да се усмихне отново.
— Ако ми позволите да повдигна друг, надявам се не толкова спорен въпрос, милорд — каза посланикът. — Славата на воините от вашето кралство се носи по целия свят, и особено на стрелците от южните земи и конните народи от северните равнини. Нашият крал силно желае да види способностите им със собствените си очи. Ще сме ви много благодарни, ако ни разрешите да поканим някои от тях да дойдат с нас в Достопочтеното кралство. Те, разбира се, ще получат щедра компенсация.
„Първо оръжия, сега наемници — замисли се Вейлин. — Изглежда, Достопочтеното кралство е в беда.“
— Всички поданици на Кралството са свободни мъже и жени — каза той. — И могат да ходят където пожелаят. Предупреждавам ви обаче, че докато със сигурност ще имате известен успех с набирането на стрелци от Кумбраел, еорилите рядко напускат равнините, освен в моменти на огромна нужда. Все пак някои от тях може би ще са любопитни да видят какви коне развъждате във вашето кралство. Ще ме извините ли за момент, добри ми господа?
Даде знак на Орвен да се приближи и заговори на еорилски.